Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Не искате ли да повикаме асансьора отгоре?
— Защо не? — кимна Прайс. — Отвътре по-лесно ще работим, ще можем да проникнем и надолу.
— По-лесно ще е, вместо да рискуваме да пропаднем три етажа надолу в шахтата. В лодката, закотвена в канала, има инструменти. Да ги донеса ли?
— Побързай, ако обичаш.
Час по-късно, въоръжен с работещи на батерии бормашини и триони, екипът на Прайс успя да отмести фалшивия таван. Сантиметър по сантиметър прегледа стоманената плоча, укрепена с вертикални железни пръти. Отново прибегна до меката като глина субстанция, обгори очертанията и най-сетне с общи усилия отместиха плочата, набраха се на мускули и един по един стъпиха на скрития четвърти етаж. Онова, което откриха, предизвика всеобщо изумление.
— Та това е цял комуникационен център! — възкликна специалистът по алармите.
— Същинска ядрена база — присъедини се колегата му.
— Страховита работа! — додаде и третият. — Я погледнете, карта на света покрива цялата стена!
— Добре дошли в тайното светилище на Матарезе — едва чуто рече Камерън.
— Какво било?
— Няма значение. Но това е причината да сме тук. — Прайс извади мощния си радиопредавател, настроен за връзка с Лутър Консидайн и подполковник Монтроуз на борда на „Бристъл Фрейтър“ на летище Шифол. — Лутър?
— Какво става, драги?
— Ровим се в мръсотията и чакаме награди.
— Хубаво звучи. Мога ли вече да си ходя у дома?
— Смяната ти току-що започна, бе човек. В момента ми е нужна Лезли. Кажи на британския патрул да я доведе тук. Адресът е Кайзерграхт триста и десет, на входа откъм улицата има спряла кола без маркировка.
— Ами тя спи.
— Събуди я.
Подполковник Лезли Монтроуз сякаш бе по-изненадана дори от Прайс и командосите, тъй като разбираше действителните измерения на онова, което трябваше да оцени. Тя премина прохода между компютрите и се насочи към издигнатия подиум в центъра.
— Оборудването тук не е на световно ниво, то е супер класа. Преки сателитни предавания, трафик скрамблери, мигновена смяна пътя на сигнала… мили Боже, цялата тая уредба спокойно може да конкурира Стратегическото управление на военновъздушните сили, а и Лангли. Сигурно струва милиони, а като вземем предвид и спътниците, които обслужват само нея, навярно милиарди.
— Това ще рече цяла планина сложни връзки, прав ли съм?
— Планините са поне няколко, Кам.
— За да успееш, за да измъкнеш нещо от всички тия машинарии, ще ти са нужни помощници, отново ли съм прав?
— Колкото е възможно повече и колкото е възможно по-бързо.
— Някакви предложения?
— Едно-две ми идват на ума… Арън Грийнуолд от Силициевата долина. Той е творческият мозък зад няколко крупни компании, на ниво консултантска работа. Сещам се и за Пиер Кампион от Париж. Не е много известен, но е истински вълшебник, отдавна е изпреварил съвременниците си.
— Познаваш ли ги?
— Участваха в преподавателския състав, нает от Джи-две. Може и да ме помнят, но не гарантирам.
— Ще се наложи да си припомнят. Други?
— Проверете чрез военните. Когато даден екип от преподаватели си свършеше работата, пристигаха други.
— Което означава, че всички са били задълбочено проучени.
— Това е повече от ясно.
Франк Шийлдс здравата заработи във Вашингтон, а Джефри Уотърс се свърза с Дванайсети отдел в Париж. Изминаха четирийсет и осем часа, през които подполковник Монтроуз изучаваше различните компютри в комуникационния център на Матарезе. На третия ден сутринта седем от най-блестящите умове в модерната компютърна наука бяха събрани в Лондон и превозени от Лутър Консидайн до Амстердам. Къщата на Кайзерграхт бе запечатана, патрулираше нов екип от британския отдел МИ-6 в цивилно облекло. Командосите бяха се завърнали в Обединеното кралство; засега в резиденцията на Ван дер Меер пребиваваха Камерън, Лезли, седем изключително способни компютърни специалисти и четирима души обслужващ персонал, всичките англичани, които отлично владееха холандски.
Когато един от четиримата, които доскоро обслужваха компютрите на Матарезе, се обади и поиска да говори с господин Ван дер Меер, казаха му, че собственикът е предприел пътуване извън страната. Добре запознат с обстоятелствата, свързани с работата му, човекът заподозря нещо. С колата си отиде до къщата и доби известна представа какво се върши вътре. След което се обади на колегите си.
— Не доближавайте Кайзерграхт. Случило се е нещо необичайно!
Още от първата среща в приемната на долния етаж стана ясно, че Арън Грийнуолд от Калифорния ще бъде водач на групата компютърни експерти. Той беше четирийсетгодишен, слаб на вид, някои го намираха дори мършав; имаше приятно лице и мек приятен глас. Ако външността издаваше блясъка на неговия ум, то можеше да се открие в очите му. В тях се таеше нежност, ала бяха и проницателни, гледаха право в очите на събеседника, с известна вглъбеност, която говореше за пълна концентрация. Човек имаше чувството, че той отмахва пласт след пласт, откривайки у другия човек особености, които някой друг би пропуснал. Групата бе съставена от петима мъже, две жени и, естествено, Лезли Монтроуз. Настаниха се в съответните стаи, разопаковаха багажа си и скоро изготвиха предварителните планове. Събраха се в приемната на долния етаж и пръв заговори Грийнуолд.