Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Все така накуцвайки, Джулиан излезе в коридора, зави покрай стената и видя първия от охраната, подсигурена от МИ-5, който стоеше пред асансьора, обърнат към въпросната врата. С привидно озадачено изражение Джулиан приближи и го заговори.
— Боя се, че съм напълно объркан — изрече той с умоляващ глас. — Не мога да открия апартамент осем-нула-седем.
— На този етаж няма да го намерите, сър. Тук е третият етаж.
— Нима? Годините замъгляват зрението, както и всичко останало. Бих се заклел, че натиснах копчето с номер осем.
— Не се тревожете, сър, на всеки може да се случи.
Вратата на асансьора се отвори.
— Млади човече, бихте ли натиснали номер осем?
— С удоволствие, сър. — Младежът влезе в кабината и натисна копчето, а Гуидероне вдигна пистолета и стреля. Вратата се плъзна и асансьорът потегли нагоре.
В същия момент от коридора се появи вторият от охраната. Очевидно търсеше някого, обезпокоен, че не го вижда на мястото му. Джулиан закуца насреща му.
— Извинете, млади човече, просто не зная как да постъпя. Преди секунди станах свидетел на някакво спречкване. Говорех с един човек ей там пред асансьора, ваша възраст трябва да беше, и изведнъж вратите се плъзнаха встрани, отвътре се показаха двама, които го сграбчиха и го издърпаха в кабината. Момчето се развика, опита да се освободи, но без успех… ония бяха истински диваци. Отмъкнаха го надолу…
— Рейф! — викна младежът от МИ-5 и колегата му тутакси се появи иззад стъклената врата, отделяща коридорите. — Свържи се с Дауни, тревога. Проникване… налага се изолация! Поеми нещата, отивам на помощ на Джоузеф. Ще сляза по стълбите! Повикай подкрепление, да обкръжат хотела!
Третият от екипа на МИ-5 посегна към интеркома, пъхнат в колана му. Той също закъсня. Гуидероне се хвърли напред, прикрил оръжието си със сакото. Блъсна се в нищо неподозиращия младеж, дръпна спусъка и приглушеният изстрел потъна в тялото, което падна безжизнено. Синът на Пастирчето се наведе и пребърка джобовете на пазача, сигурен, че ще открие онова, което търси. Ключа от апартамента на най-смрадливото прасе на света!
Кракът вече го болеше жестоко, ала Гуидероне завлече петата си жертва до площадката — стълбището рядко се използваше — и бутна тялото надолу по стълбите. Върна се пред вратата на прасето, а усещаше как мозъкът му гори. След двайсет и пет години, четвърт век, най-сетне усещаше вкуса на отмъщението! Краят щеше да настъпи след минути, краят на кошмарите му. Навремето можеше да бъде президент на Съединените щати! Един-единствен човек застана на пътя му. Това прасе щеше да бъде мъртво, преди часовникът да удари десет. До точния час оставаха три минути. Синът на Пастирчето безшумно пъхна ключа.
Онова, което последва, някои биха нарекли двубой между великани. Столът на Скофийлд бе обърнат към Темза, срещу него седеше Антония и четеше лондонския „Таймс“. Брандън пишеше в някакъв бележник, по навик анализираше възможностите, с които разполагаха. Металическо стържене откъм вратата! Едва доловимо, то не смути Антония. В предишния си живот обаче Беоулф Агът бе привикнал да възприема подобни неопределими, едва различими шумове. Често те поставяха границата между прикритието и разкритието — живота и смъртта. Погледна към вратата; топката се завърташе бавно, безшумно.
— Тони — прошепна той, — влез в спалнята и заключи вратата!
— Какво има, Брей?…
— Бързо!
Озадачена, Антония се подчини, а Скофийлд сграбчи стойката на тежкия лампион. Дръпна щепсела от контакта, изправи се, бързо приближи до вратата и застана отляво. Отвореше ли се, той щеше да остане в прикритието й.
Вратата се отвори и несръчно пристъпващ човек се втурна напред, стиснал пистолет в ръка. Въоръжен с лампиона, Брей замахна с все сила, като се целеше в главата на неканения. Пистолетът със заглушител стреля на два пъти в пода, а изненаданият убиец, с кървяща рана на главата, се извъртя и падна по гръб, несъумял да запази равновесие. Изумлението вцепени Скофийлд. Джулиан Гуидероне! При това жив! Далеч по-възрастен, с белязано сбръчкано лице и безумен блясък в очите. Синът на Пастирчето.
Брандън се окопити миг преди Гуидероне да се съвземе и да вдигне оръжието си. Отново удари стойката на лампиона в тялото на нападателя и го запрати към прозореца. Ударът само още повече разпали злобата на поваления, изостреното, покрито с кръв лице напомняше гримасата на безумец. Гуидероне се хвърли напред, а Брей сграбчи ръката, стиснала насочения пистолет, като я завъртя, за да обезсили хватката. Опитът беше обречен на неуспех. В обхваналата го ярост синът на Пастирчето бе придобил силата на двойно по-млад мъж, а и десет пъти по-силен.