Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Сейзед продължаваше да прелиства страниците.
— Той се е страхувал както от Дълбината, така и от това, което ще се случи, когато Аленди получи силата. Изглежда, не е можел да реши кое от двете е по-опасно, а в дневника му на двете не е отредено много. Да, тук наистина има нещо странно. Как мислиш, дали Куаан не се опитва да ни внуши нещо с непоследователността на аргументите си?
— Може би. Информацията е съвсем оскъдна. Не мога да преценявам един човек, без да зная нищо за живота му!
Сейзед вдигна глава и я погледна.
— Май прекалихме с тази главоблъсканица. Искаш ли да си починем?
Тиндуил поклати глава.
— Нямаме време.
Сейзед знаеше, че е права.
— И ти го чувстваш, нали?
— Да. Този град скоро ще падне. Силите, които го притискат… армиите, колосите, настроенията сред населението…
— Боя се, че ще е дори по-страшно, отколкото си мислят приятелите ти, Сейзед. Те, изглежда, вярват, че ще могат поне още известно време да си играят на криеница.
— Те са по природа оптимисти — потвърди Сейзед с усмивка. — Хора, непривикнали да губят.
— Може да е по-лошо от революцията — продължи Тиндуил. — Изучавала съм тези неща, Сейзед. Зная какво се случва, когато град падне в ръцете на завоевател. Ще има много жертви. Ужасно много.
Побиха го тръпки. В Лутадел определено се усещаше напрежение — войната бе оставила своя отпечатък върху града. Ако едната от двете армии влезеше зад стените с разрешение на Събора, другата щеше да атакува. И стените на Лутадел щяха да се окъпят в кръв.
И той се страхуваше, че краят може да е съвсем скоро.
— Права си — каза и отново се наведе над бележките. — Трябва да продължим изследването си. Да съберем колкото се може повече сведения за тази земя от времето преди Възнесението и да се опитаме да открием ненаписаното.
Задача, която едва ли щяха да приключат навреме. Разгадаването на текста от отпечатката, сравняването му с дневника и свързването им с един далечен период бе работа, изискваща години упорит труд.
Пазителите разполагаха с огромни познания — но в този случай това бе по-скоро пречка. Бяха събирали и обменяли архиви, истории, митове и легенди толкова дълго, че на един Пазител му отнемаше години да предаде познанията си на своя ученик.
Тъкмо за тази цел бяха съставени индекси и препратки, общи и за индивидуално ползване. Но дори те показваха единствено огромния обем натрупана информация. Сейзед бе прекарал целия си живот да чете, запаметява и конспектира различните религии. Всяка нощ, преди да заспи, той прочиташе част от някоя бележка или история. Вероятно понастоящем той бе най-изтъкнатият учен върху религиите от времето преди Възнесението и въпреки това му се струваше, че знае твърде малко. Събирането на толкова много информация носеше и своите рискове. Голяма част от сведенията идваха от разказите на обикновени хора, които се опитваха да си припомнят какъв е бил животът им някога — или по-скоро какъв е бил животът на дедите им. Пазителите бяха възникнали като отделна организация едва през втори век от управлението на лорд Владетеля. По онова време повечето религии вече били унищожени в чистата им форма.
Сейзед затвори очи, прехвърли още един индекс от медния металоем в ума си и започна да го преглежда. Нямаше много време, но двамата с Тиндуил бяха Пазители. Бяха свикнали да се захващат със задачи, които най-вероятно щяха да приключат други.
Елънд Венчър, доскоро крал на Централната област, стоеше на балкона на своята Цитадела и оглеждаше огромния град Лутадел. Макар че все още не бе валяло сняг, времето бързо застудяваше. Беше се загърнал с наметало, затворено отпред, но не бе закрил лицето си. Острият вятър щипеше кожата му и развяваше краищата на наметалото. От комините се виеше дим, сгъстяваше се в невъобразима сянка над града и се издигаше нагоре, за да се слее с пепеляво червеното небе.
На всяка къща с димящ комин се падаха поне две без дим. Повечето вероятно бяха изоставени — населението на града се бе стопило от началото на войната. Но той знаеше, че много от къщите със смълчани комини все още са обитаеми. Обитаеми и сковани от студ.
„Ще ми се да можех да направя нещо повече за тях — помисли Елънд и примигна със зачервени от студения вятър очи. — Да се опитам да доставя повече въглища, да осигуря топлина за всички“.
Беше унизително и потискащо да признае пред себе си, че дори лорд Владетеля се бе справял по-добре от него. Макар да беше безсърдечен тиранин, лорд Владетеля бе опазил значителна част от населението от гладуване и студ. Армията му бе в постоянна готовност, уличната престъпност — на търпимо ниво.