20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— А кое е това трето лице?
— Господин принцът.
— Значи е пристигнал, както ми казаха?
— Снощи.
— И вие го видяхте?
— Току-що се разделихме.
——
1 Любовница на крал Франсоа I, прочула се с хубостта и ума си. — Б. Пр.
2 m да Ланкл — известна френска куртизанка (1609-
1641). която имала литературен салон. — Б. пр.
3 В е п о п е (итал.) — Много добре!
— Готов ли е да помогне на тоя план?
— Той ми даде тоя съвет.
— А Париж?
— Той ще го принуди с глад да се предаде безусловно.
— Планът не е лишен от грандиозност, но само едно
е лошо.
— Кое?
— Той е невъзможен.
— Празни думи. Няма нищо невъзможно.
— В мечтите.
— Не, на дело. Имаме ли пари?
— Малко — отговори Мазарини, като се страхуваше, че Ана Австрийска ще поиска да бръкне в кесията му.
— Имаме ли войски?
— Пет-шест хиляди души.
— Имаме ли смелост?
— Много.
— Тогава работата е лесна. О, разбирате ли, Джулио? Париж, тоя омразен Париж, се събужда някоя сутрин без кралица и без крал, обграден, обсаден, изгладнял и .няма друга опора, освен глупавия си парламент и мършавия си коадютор с криви крака!
— Хубаво, хубаво! — каза Мазарини. — Разбирам ефекта, но не виждам средството да се постигне.
— Аз ще го намеря.
— Знаете ли, че това е война, гражданска война, разпалена, ожесточена, неумолима?
— О, да, да, война! — каза Ана Австрийска. — Да, искам да обърна тоя бунтовен град в пепел; искам да угася огъня с кръв; искам един ужасен пример да увековечи престъплението и наказанието. Париж! Аз го мразя, презирам го.,
— Полека, Ана, каква е тая кръвожадност! Внимавайте, времената на Малатеста1 и Кастручо Каетракани2 ми
——
1 Малатеста — италиански кондотиер (наемен военачалник),
2 Кастручо — еДин от водачите в борбата между гвелфите и гибелините в средновековна Италия (краят на XIII в.) — Б. пр.
отминаха; току-виж, че ви обезглавили, хубава кралице, и това ще бъде жалко.
— Вие се шегувате.
— Ни най-малко, войната с цял народ е опасна: вижте брат си Чарлз I, той е в лошо положение, много лошо.
— Ние сме във Франция и аз съм испанка.
— Толкова по-зле, per Baccho, толкова по-зле! Бих предпочел да бъдете французойка, а аз французин: тогава биха ни презирали по-малко.
— Все пак вие одобрявате плана ми, нали?
— Да, ако само е възможно да се осъществи.
— Възможно е, аз ви го казвам; пригответе се за заминаване.
— Е, аз съм винаги готов за тръгване; само че, както знаете, никога не тръгвам … и тоя път навярно ще стане същото.
— Но ако аз тръгна, ще тръгнете ли?
— Ще се опитам.
— Вие ще ме уморите с вашия страх, Джулио. И от какво се страхувате?
— От много неща.
— Например?
Лицето на Мазарини се превърна от насмешливо в мрачно.
— Ана — каза той, — вие сте жена и като жена можете да обиждате свободно мъжете, уверена в своята безнаказаност. Вие ме обвинявате в страх: аз се страхувам по-малко от вас, защото не се спасявам с бягство. Срещу кого викат? Срещу вас или срещу мене? Кого искат да обесят? Вас или мене? Вие ме обвинявате в страх, а аз не превивам глава пред бурята; не че се хваля, това не ми е присъщо, но аз;не отстъпвам. Последвайте примера ми: по-малко шум и повече дела. Вие викате силно и няма да постигнете нищо. Вие говорите за бягство!
Мазарини сви рамене, улови кралицата за ръката и я заведе до прозореца.
— Вижте! — каза той.
— Какво? — попита кралицата, заслепена от твърдоглавието си.
— Какво виждате От тоя прозорец? Това са, ако Ме се лъжа, граждани с ризници, каски, въоръжени с добри мускети, както през време на Лигата; и те гледат така внимателно прозореца, от който ги гледате, че ще ви забележат, ако повдигнете повече завесата. Сега приближете се до другия прозорец. Какво виждате? Хора от народа, въоръжени с алебарди — те пазят вратите ви. На всеки изход от двореца стоят също толкова; край вратите ви — стража, край отдушниците на избите ви — стража, и ще ви кажа на свой ред същото, което добрият Ла Раме ми казваше за господин дьо Бофор: „Ако не сте птица или мишка, вие няма да излезете от тука“.
— Все пак той излезе.
— Смятате ли да излезете по същия начин?
— Значи аз съм пленница?
— Ай да му се не види! — извика Мазарини. — От цял час ви доказвам това.
И кардиналът продължи да пише спокойно започнатото си писмо.
Трепереща от гняв, почервеняла от унижение, Ана излезе от кабинета и хлопна силно вратата след себе си.
Мазарини дори не обърна глава.