Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Например?
— Слабият вълк в глутницата изразява покорство, като подлага гърлото си на зъбите на по-силния. И победителят блокира. Още кипи от ярост, но не може да захапе противника, който вече е безопасен. Плиткото зверско съзнание дава на късо. Агресията угасва. Победителят ръмжи и се обръща. Няма кръвопролитие. После тия двама вълци заедно ще преследват елен, заедно ще го повалят и ще се нахранят. Но ако по-силният звяр би убил по-слабия, сам не би успял да надвие елена, неговият другар в лова е мъртъв, кой ще отвлича вниманието на жертвата? А еленът има големи рога и остри, тежки копита. Един ритник — и ребрата щръкват през козината! Агресорът загива, защото преди това е убил свой евентуален помощник. Има шанс да не е предал прекомерно гневните си гени на вълчетата. Жив остава онзи вълк, който е щадил покорния си събрат. Неговите вълчета имат нагласата да постъпват по същия начин. Но прачовекът намерил начин хем да убива без милост, хем да оцелява. Насочил гнева си към другите, по-„примитивни“ човешки видове, които още не умеели да лъжат и които при сблъсък искали не смъртта на противника, а неговата капитулация. И така кроманьонският човек постепенно избил всички, освен своите. После и на тях не простил де, но оцелял, понеже вече имало достатъчно такива като него… Защото по-първичните постъпвали като вълци — когато се чувствали слаби, се предавали — напълно в съгласие с животинските инстинкти, които всъщност предпазвали вида от самоунищожение. Но този рефлекс сега изиграл лоша шега, понеже прачовекът вече се бил научил да не спазва правилата. Австралопитеци и неандерталци не са имали никакъв шанс пред кроманьонеца. Ти сам си го усетил навярно… Та нали живееше с неандерталци. Видя ги, че много трудно се решават на убийство. Голяма мъка падна, докато ги кандърдисвахме за войната…
— Неандерталци?
— Фаморите. Граморите също. Потомци на неандерталци са, по-точно казано.
Радослав загря след дълго пулене в подсмихващите се очи на змея.
— Неандерталци…
— Ъхъ зер. Личи ти, че си следвал за машинен инженер… Граморите са по-древни, въпреки че фаморите изглеждат малко по-недодялани.
Дичо се потупа по коленете, внимавайки да не уплаши уруруйчето.
— И все пак оставам на мнение, че можехте малко повече да им помогнете във войната!
— Накъде повече бе, Радо? Това е тяхна битка, техен свят. Ако не го защитят сами, нима ще имат самочувствието на стопани на земите си… Я чакай малко! Седнал съм да ти говоря разни дрън-дрън, ама ти — защо не подпали дискотеката?
— Ъъъ…
— Когато хванахте джебчийките, спряхте ли кражбите? Пребори се с мутрите, а бъди сигурен — разкатал си им фамилията, както си в змейска кожа. Е, и к’во? Секнаха ли оттогава убийства, отвличания и изнасилвания? Та така. Всяко дередже трябва само да дораства до по-доброто си състояние…
— Но все пак сте се намесили, заели сте страна. Поели сте отговорност.
— Поехме я. И направихме всичко необходимо за организирането на целия Поход. Давахме съвети, обучавахме вождовете им… и долитахме, когато наистина имаха нужда. Като в Ураш-долина, откъдето те взех. Не, Радославе, не сме ги зарязали сами да се оправят, въпреки че за тях самите е важно да се справят. Споменах вече, че много усилия положихме да ги убедим, че трябва да се сражават. След като приключи войната пък, ще се наложи да вършим на практика обратното — да им разясним, че радостта от победата им трябва да е горчива. Знаят вече да организират огромни армии и да се бият не според правила на турнир. Но мисля, че това занимание, масовите кланета де, е внушило достатъчно отвращение и на граморите, които са най-многобройното племе на Кашеп, и на потенциално най-добрите кашепски бойци — върколаците. В непълнолунно състояние те са доста кротки, навярно си го забелязал. Осланяме се на здравата психика на хищници у тези две раси.
— Хищници?
— Да. За интелигентния хищник пилеенето на плячката е противно и буди страх. Това е проява на инстинкта за самосъхранение. Защото избиването на дивеча днес значи глад утре. Гладът значи смърт. В крайна сметка хищно разумно същество се оказва по-грижлив и предвидлив стопанин от всеядния… Много сме заложили на тяхната победа.
— И ще победят ли?
— Ха! Обърни се към гадател. Предвиждането на бъдещето е като да проследиш всички възможни криволици на една водна капка в река. Да, не е толкова безнадеждна амбиция — отстрани имаш брегове, отдолу — дъно, отгоре — повърхност… Но не бих казал, че е лесно да се разбере какво ще стане в ден, когато стотици хиляди Съдби са вкопчени в борба за надмощие…