Слънце недосегаемо (роман-изповед)

— Нека кажем, че от няколко хиляди години това е естественото му поведение. Малко заклинание, предаващо се на потомството — поясни змеят. — Или, ако щеш, вълшебна манипулация с гените на дивите уруруи.

— Ваше дело — досети се Дичо.

— Ами да. Последица от едно отдавнашно противопоставяне на шарканите с най-могъщите самодивски племена, които също много си падат по биологичната селекция на флора, фауна, че и на самите себе си…

— А защо сте го направили? — попита настойчиво Радослав, милвайки четирикрилото създание.

— Било е част от голям замисъл да накараме кашепските раси да се чувстват солидарни помежду си. Обща писмена система, календар, смятане, мерки и теглилки… отчитането на часовете също. Тези неща формират споделени ценности и на отделните племена им е психологически по-трудно да се мразят и избиват. Освен при лични свади, където видът и расата нямат значение. Не се залъгвай, тук не е пасторална идилия. Случват се кръвопролития. Но няма същински войни. Ето, сигурно си забелязал как на Кашеп пишат руноглифа „животно“. Съчетан със знака за реч, се получава „разумно същество“, тоест — говорещо животно. И така никой не възприема различния като чужд в смисъл на „враг“, а като друг „говорещ звяр“, какъвто е и той самият. Е, когато трябва да се посочи конкретно расата, над или отстрани на руноглифа се рисува уточняващ символ за върколак, самодива, грамор…

— Но за шарканите има отделен руноглиф.

— Защото сме особен случай, затова.

— Значи, обединили сте планетата и сте я умиротворили.

— То е, защото ни мързи да обикаляме целия свят със сини каски по чутурите. Върколаците имат поговорка: доброто стадо само̀ се пасе. От мързеливец само ум да искаш! Да, така направихме. Сполучливо решение. Далеч по-добро от това да обединяваме различни раси под шапката на някаква религия. Нали разбираш, религията може и да обединява, но на практика насърчава затъпяването и нетолерантността, което в крайна сметка пак води до войни — с неверници, с еретици, със самото си естество извън всякакви разумни и рационални граници…

Уруруят внезапно подрипна, разпери и четирите си крайника и планира като малък самолет-четириплощник към нещо, шавнало в ъгъла. След кратка суматоха в сенките животинката се върна, дъвчейки със зъбатата си човка едър зелен скакалец.

Крилан се засмя:

— Нямал втори чифт крилца, а? Видя ли за какво са му махови пера по крачетата! Не ми е само за часовник. Имам си такъв. Просто е мило създание. Пък и чисти къщата от трохи и буболечки.

— Онова ли е часовник? Помислих го за календар.

— То си е календар.

— Да бе, сега виждам, че не е като моя, кашепския. Часовото колело има повече резки… Ясно, съобразено е с вашите времеви интервали. Но означението на тиновете и яровете е същото.

— Защото ми е правено и заклинавано на Кашеп.

— Сам се върти, така ли? Без пружини и механизми?

— Разбира се. Омагьосано е да се върти равномерно, всяко колело с различна скорост, и да показва между горните два зъба точната ури, както и кой котл е от колокотла, сезонна година, звездна година.