Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Магия ли кара символите между показалците да светят?
— Излишъкът от поеманата от хронометъра енергия. Всъщност да.
Радослав кимна и погали пак уруруйчето, което в този момент издаде характерния си „часови“ писък. Той веднага се озърна към часовия диск на часовника. Вписаната в руноглифа „ури“ огледална руна, даваща име на този час от местното денонощие, засия няколко секунди по-късно.
— Кой бърка? Пилето или хронометърът ти?
— Пилето. Защото го глезиш и разсейваш.
— Харесва му — отвърна Дичо и разшава рамене.
— Студено ли ти е?
— Малко.
Змеят не направи нищо видимо, но камината изпращя и лумна във весели жълто-синкави пламъци.
— Пак магия?
— Ти пък! — изсумтя Крилан. — Защо трябва магия там, където е по-лесно да се гори газ?
— Газ?
— Метан. Не го ли подушваш?
Радослав приближи нос към огнището.
— Нима така мирише метанът?
— Така мирише. Ти си свикнал да ти смърди на меркаптани, защото човешкото обоняние не реагира на чист метан без примеси. Но сега си в змейска кожа, затова усещаш истинската миризма на блатния газ…
— Това значи ли, че тук има ГАЗОПРОВОД?
— Горе-долу… В аула е вградена разновидност на същите добри стари зертони, която предпочита да живее прикрепена към плътна материя. Скалните плъхове много си паднаха по това създание, вече отдавна са в симбиоза с него, помага им да укрепват пещерите си. Освен това то преработва органичните отпадъци, пренася вода, което си е плод на селекция, по принцип не му е присъщо, то вода не консумира. В диво състояние събира летливи вещества, за да маневрира в космоса. Тук развихме тази склонност и научихме съществото да пали натрупания метан в огнищата по желание на квартиранта или когато в една обитаема пещера стане прекалено студено. Зертонокоралите са емпатични и отзивчиви същества, така че не беше много трудно, въпрос на минимална дресировка. Ето така е. А ти викаш — магия…
— Иване, ще прощаваш, ама си мисля, че магията е по-лесна от присаждане на извънземно животно, опитомяването му, грижите за него…
— Скалните плъхове се грижат за зертонокорала, защото извличат изгода от това. Нали помниш какво ти казах за магията?
— Хм, че е способност на нервната система да концентрира околната енергия, за да я използва за въздействие върху материални обекти — издекламира Радослав.
— Именно. Всяко „заклинание“, всеки магичен акт изисква външна енергия. Като часовника ми — пуснал е ластар навън, където го огрява слънчевата светлина, и така заклинанието се поддържа в действие. Но знаеш ли, че слънцеприемникът винаги е студен? Тегленето на енергия най-често се проявява като спадане на температурата. Ако използвахме магията наляво-надясно, за щяло и нещяло, енергията от слънцата не би ни стигнала, Ишчел би се превърнала в ледена планета. Защото говорим за големи количества енергия. Не забравяй — ние сме пестеливи същества. Една от характеристиките на разума е да не върши излишни неща, да действа строго отмерено. Да, вярно, като акт магията е по-лесна. Да превърнеш къс желязо в меч — значи да похарчиш дърва, усилия на ковачите, храна, за да действат мускулите им, вместо с един „замах“ да имаш крайния продукт, при това структурно безупречен, чак до нивото на кристалната решетка. Но ще ти потрябва десетки пъти повече енергия, която ще изтеглиш от околната среда. Виж, неизбежно е, когато на едно място създаваш ред, да увеличаваш хаоса другаде. Става въпрос за термодинамичен закон, а не гласуван в Народното събрание брътвеж! И ние си даваме сметка за това. Нашите Мъдреци, например, рядко използват „магия“ за… практически цели.
— Защото е енергийно разточителна?
— Защото е интелектуално разточителна. Практическият ѝ ефект е мизерен в сравнение с това да я използват според което най ѝ приляга — да е инструмент на познанието, да служи за вникване в същността на явленията… И нешарканските раси ни подражават, защото сме спечелили уважението и доверието им с делата си.
— Хората не биха постъпвали така, ако масово разполагаха с магически технологии — умислено вметна Дичо.
— За щастие, хората не са вещи в същинската магия. Те познават предимно сугестивната. Въздействие върху нечие съзнание по принципа на смяна на програмата в един компютър. Или пускане на вирус в информационна система, когато става дума за проклятия, например. Такава магия не въздейства върху обекти без съзнание, мъчно се използва и срещу живи гадинки с прекалено простичка нервна система. Но даже и там се натъква на съпротива от фактора, наречен „душа“, присъщ на живите организми.