Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Онези от въоръжените привърженици на Сатурнин, които бяха заловени по време на сблъсъка на Форума, сега бяха отведени в Лаутумийския затвор, където ги поставиха под усилена стража. Най-напред група от писари, свикнали да помагат с цензорните списъци, трябваше да определят кой от задържаните е римски гражданин и кой не. Онези, които не се радваха на гражданство, бяха екзекутирани на място, останалите щяха да бъдат съдени на сутринта и веднага след това щяха да ги хвърлят от Тарпейската скала на Капитолия.
Марий и Скавър вече бяха започнали да слизат обратно на Форума, когато ги пресрещна Сула.
— Нося ти вест от Луций Валерий на Квиринала — съобщи той на Марий. По всичко изглеждаше, че събитията от деня са влели допълнителна енергия във все още младежката му фигура. — Казва, че Главция наистина се бил скрил в дома на Гай Клавдий, но се били барикадирали отвътре и нямали намерение да се предават.
Марий погледна Скавър.
— Е, Принцепс Сенатус, как да постъпим в неговия случай?
— Ами защо просто не оставим и Главция да поразмисли през нощта, също както приятелите му в храма на Юпитер? Нека Луций Валерий не сваля охраната пред дома на Клавдий. Щом Сатурнин се предаде, ще можем да съобщим това на криещите се в къщата и тогава ще видим.
— Хитър план, Марк Емилий.
На Скавър отново му стана смешно.
— Не си мисли, че това дружеско съдействие, което си оказваме един на друг с теб, Гай Марий, ще накърни репутацията ми сред добрите люде! — размаха той пръст, но сетне грабна Марий за ръката. — Но както и да е, добри човече, много се радвам, че днес можахме да разчитаме на теб. Ти какво ще кажеш, Публий Рутилий?
— Ами ще кажа… ти го каза най-добре, Марк Емилий.
От всички, които се криеха в храма на Юпитер Оптимус Максимус, пръв се предаде Луций Апулей Сатурнин, а най-дълго издържа на жаждата Гай Сауфей. От групата на обсадените римляните само петнадесет души бяха изкарани на показ на рострата, така че всеки, който поиска, да мине и да види кои точно са били. Не че събраха много зяпачи — народът предпочиташе да си стои вкъщи. Пред очите на любопитните набързо се проведоха процесите срещу онези от бедняците — въстаници, които имаха римско гражданство; а те бяха повечето, защото този път не ставаше дума за някакъв си бунт на роби, а за опит за държавен преврат. Всички бяха обвинени в държавна измяна и присъдата беше една — да бъдат хвърлени от Тарпейската скала.
Тарпейската скала представляваше базалтова канара, издадена над пропастта откъм югозападната страна на Капитолия. Като казваме пропаст, не разбираме повече от осемдесет стъпки дълбочина, но и така смъртта на осъдения беше сигурна, защото под Тарпейската скала го чакаха острите зъбери на някакво друго природно образувание.
Изменниците бяха поведени нагоре по Кливус Капитолинус, покрай храма на Юпитер Оптимус Максимус, до самите Сервиеви стени, точно пред храма на Опс. Тарпейската скала стърчеше пред крепостната стена и профилът й ясно се открояваше, ако погледнеше човек от долния край на Форум Романум, където чак сега започнаха да се стичат тълпите на простолюдието, дошли да видят как най-верните привърженици на Луций Апулей Сатурнин отиват към смъртта. И този път преобладаваха онези с празните стомаси, но като че ли никой не искаше да създава нови неприятности. Всички бяха дошли просто за зрелището, което представляваше хвърлянето на живи хора от Тарпейската скала. Подобно забавление не се беше организирало от доста отдавна, а пък слуховете, които се бяха разнесли из града, споменаваха цифрата от поне сто осъдени. Никой не гледаше вече на Сатурнин и Еквиций с предишната любов; дори не ги съжаляваха, нищо че на Форума бяха излезли абсолютно същите хора, които само преди няколко дни бяха скандирали имената им. Вече се беше разнесла и нова мълва — че благодарение не на друг, а на Гай Марий, от Азия вече пристигали първите кораби, натоварени с жито. Затова и отново той беше станал техният най-голям и единствен любимец; това, за което бяха дошли обаче, беше просто едно от римските забавления — да се гледа как човешки тела хвърчат с разперени ръце към каменните шипове под Тарпейската скала. Зрителите стояха на почтено разстояние от смъртта, за тях това не беше толкова екзекуция, колкото изпълнение на акробатични номера; във всеки случай разнообразие.
— Ще трябва първо страстите да се поуспокоят и чак след това да съдим Сатурнин и Еквиций — говореше Скавър Принцепс Сенатус на Марий и Сула, докато тримата стояха на стълбите пред Сената и гледаха как една по една се изреждат в пропастта под Тарпейската скала миниатюрните човешки фигурки на изменниците.