Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Дали защото клюката отново беше сътворила чудеса, дали заради друго, но изведнъж Форумът започна да се пълни отново с хора, които, сякаш бяха надушили приятна миризма, се стичаха с хиляди от всички улици — от Есквилин, от Целий, от Виминал, от Квиринал, от Субура, от Палатин, от Авентин, от Опий. Същото това множество, което Гай Марий знаеше, че беше изпълнило до краен предел площада при изборите за трибуни.

Облекчен, задето неприятностите най-сетне бяха тръгнали към своя щастлив завършек, обладан от чувство на блаженство и спокойствие в душата, той гледаше този океан от лица и виждаше същото, което Луций Апулей Сатурнин бе видял преди него: един неоползотворен досега, но затова пък неизчерпаем извор на власт. Защото тези наивни, необразовани и неориентирани хора щяха да се хванат за всеки нов оратор, излязъл на рострата, за да им говори със страст и внушение, за всеки, който притежава митичната харизма и знае за какво да я използва. „Не, не и аз — казваше си Гай Марий. — Да бъда обявен за Пръв сред римляните само защото така е решила тълпата, това никаква победа не би било. Аз успях да стана Пръв сред римляните по стария, по трудния, по римския начин, сражавайки се с предразсъдъците и прескачайки едно по едно всички препятствия по курсус хонорум. И все пак — продължаваше да крои планове той, доволен, че отново всички са в ръцете му, — сега с последния си жест на политик, аз ще докажа на Скавър, на Катул Цезар и Ахенобарб, на всички останали бони, че ако бях избрал пътя на Сатурнин, те щяха сега да лежат мъртви под купищата керемиди на Курия Хостилия, а аз дори само с една ръка щях да се разпореждам със съдбините на Рим. Защото в сравнение с мен Сатурнин е като Купидон в сравнение с Юпитер.“

Марий застана в онзи край на рострата, който беше обърнат по-скоро към същинския Форум, не към Кладенеца на комициите, и простря ръце, сякаш искаше да прегърне цялата тълпа, както един баща би прегърнал децата си.

— Народе на Рим, върви по домовете си! — прогърмя гласът му. — Кризата отмина, Рим е в безопасност. А аз, Гай Марий, имам голямото удоволствие да ви съобщя, че вчера в Остия е пристигнала голяма флотилия от кораби, натоварени със зърно. Днес се очаква зърното да поеме нагоре по течението на Тибър и утре сутринта в държавните складове за зърно под Авентинския хълм ще се продава жито срещу една сестерция модият, както е записано в закона на Луций Апулей Сатурнин. Да не забравяме обаче, че Луций Апулей е мъртъв, а законът му е недействителен. Аз, Гай Марий, римски консул, ви давам житото! Специалната цена ще се запази до деня, в който изтече мандатът ми, а това е точно след деветнадесет дни. По-нататък ще зависи единствено от новоизбраните управници, дали цените на зърното ще останат същите или не. Квирити, нека тази сестерция бъде счетена като прощален подарък от моя страна! Защото винаги съм ви обичал, сражавал съм се във ваше име и съм побеждавал. Никога не го забравяйте! Да живее Рим!