Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
И Марий, и Сула твърде добре разбраха какво точно има предвид. Не бяха тълпите на Форума, които тревожеха Скавър, а събратята му патриции, които сега, след като страшното беше отминало, скърцаха със зъби и чакаха да дойде ред на водача. Никой нямаше да прости на Сатурнин това, че беше насъскал римската измет срещу Сената, още по-малко — на Луций Еквиций, че бе възродил мита за Тиберий Гракх. Сега младежите се бяха събрали на самия ръб на Кладенеца на комициите, както винаги начело с Цепион Младши и Прасчо Метел, и хвърляха свирепи погледи на Сатурнин, Еквиций и компания.
— Ще стане още по-лошо, когато Главция се предаде и се нареди до другите — рече замислено Марий.
— Какви жалки нещастници! — изсумтя Скавър. — Човек би си казал, че като са способни да създават подобни безредици, поне някой от тях ще има достойнството да скочи върху меча си! Дори и страхливият ми син го направи.
— Съгласен съм — кимна Марий. — Тъй или иначе имаме грижата за петнадесет-шестнадесет, когато дойде и Главция души, обвинени в държавна измяна, а от друга страна, цяла глутница от освирепели вълци, които си точат зъбите за еленско месо.
— Ще трябва да ги затворим някъде поне за няколко дни — предложи Скавър. — В името на римската чест не можем да ги оставим на момчетата да ги линчуват.
— Че защо не? — попита Сула, който досега си беше мълчал.
— Защото това неизбежно ще доведе до нови неприятности, Луций Корнелий. След като вече успяхме да предотвратим кръвопролитието на Форума, няма нужда да разваляме удоволствието на тълпата да стане свидетел на един интересен процес. Днес всички се забавляват на екзекуциите на хора, за които иначе не биха се сетили дори. Но откъде можем да сме сигурни, че когато извадим пред съда Луций Еквиций, народът няма отново да ни се озъби? — разсъждаваше Марий. — Ситуацията е доста деликатна.
— Защо наистина не взеха да се самоубият? — продължаваше да се жалва Скавър. — Само като си помисля колко главоболия щяха да ни спестят! Щом се самоубие човек, значи сам признава вината си, значи няма нужда от съд, още по-малко от ексцесии в Тулианума. Все пак не ще посмеем да ги хвърлим тях от Тарпейската скала!
Сула слушаше какво си говорят двамата и внимателно попиваше всяка дума, излязла от устата им. Не каза нищо, но погледът му не се откъсваше от групата млади сенатори, където командваха приятелчетата му Цепион и Метел.
— Е, в крайна сметка, ще му мислим за процеса, когато му дойде времето — смени малко темата Марий. — Сега ни трябва сигурно място, където да ги скрием.
— И дума не може да става за Лаутумиите — отбеляза веднага Скавър. — Ако по някаква причина — по нечий подтик по-точно казано — тълпата реши да ги спаси оттам, тия порутени стени няма да спрат никого, дори да наредим около тях всички ликтори в града. Не се тревожа толкова за Сатурнин, колкото за онова отвратително създание Луций Еквиций. Само някоя изкуфяла старица да зациври, че синът на Тиберий Гракх щял да умре, и отново ще видим познатите сцени — изръмжа недоволно той. — Не ни стига това, ами погледнете младоците, как им текат лигите само! Би им направило удоволствие да линчуват Сатурнин още сега.
— Тогава предлагам — намери решението на проблема Марий — да ги заключим в Курия Хостилия.
Скавър го изгледа недоумяващо.
— Не можем да направим такова нещо, Гай Марий!
— Защо?
— Да затворим държавни изменници в сградата на Сената? Та това, та това би било, все едно да принесем в жертва на боговете купчина конски фъшкии!
— Тъй и тъй вече се погавриха с храма на Юпитер и държавната религия тепърва трябва да се пречиства от мръсните им петна… Курията поне няма прозорци, затова пък вратите й са най-здравите в целия град. Алтернативата е някой от нас да си предложи услугите да задържи затворниците у дома си. Какво ще кажеш ти да вземеш Сатурнин? Аз ще се погрижа за Еквиций, а на Квинт Лутаций ще му връчим Главция — усмихна се Марий.
— Курия Хостилия е прекрасна идея — пак се обади Сула, но погледът му продължаваше да е насочен към Цепион и Метел.
— Бррр! — разтърси глава Скавър Принцепс Сенатус не толкова заради Марий и Сула, колкото заради влудяващата ситуация. — Пак си прав, Гай Марий. Страхувам се, че наистина най-доброто решение е Курия Хостилия.
— Прекрасно! — Марий потупа Сула по гърба в знак, че иска да си поговорят насаме, и в същия миг отново зарадва Скавър с чудовищната си половинчата усмивка. — Докато аз се заема с подробностите, Марк Емилий, ти би ли бил така добър да обясниш на приятелите си бони защо се налага да използваме съкровената си зала за събрания като затвор?