Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се, благодаря! — поклони му се Скавър.
— Няма защо.
Когато двамата със Сула се отдалечиха достатъчно от любопитните уши наоколо, Марий стрелна приятеля си с проницателния си поглед.
— Какво замисляш?
— Мисля, че е по-добре да не ти казвам.
— Все пак внимавай, ако обичаш. Не ми се ще и теб да те съдим за държавна измяна.
— Ще внимавам, Гай Марий.
Сатурнин и съмишлениците му се бяха предали на осмия ден от декември. На деветия Гай Марий свика отново центуриатните комиции, за да чуе имената на останалите кандидати за куриатните длъжности.
Луций Корнелий Сула не си направи труда да отиде до септата; имаше по-важни задачи. Трябваше да води дълги разговори с Цепион и Малкия Прасчо, да посети за всеки случай Аврелия, нищо че чичо й Публий Рутилий Руф вече му беше казал, че всичко при нея е наред, а и той предварително да знаеше, че Луций Декумий и разбойниците му са стояли по-далеч от Форума.
По традиция на десетия ден от месеца встъпваха в длъжност народните трибуни. Двама от тях обаче — Сатурнин и Еквиций — стояха затворени в Сената. Всички се тревожеха да не би тълпата отново да залее площада, защото вече и на глухия му беше ясно, че народът се вълнува най-вече от съдбата на трибуните си.
Марий не позволяваше повече на сенаторите и останалите герои от малката му армия отпреди три дни да ходят въоръжени или навлекли бойните си доспехи, но това не му попречи да изгони всички търговци и банкери от Базилика Порция и да я превърне временно в склад за оръжие. На приземния етаж на базиликата, откъм страната на Сената, се намираха служебните помещения на колегията на народните трибуни и тъкмо там трябваше да се съберат още преди зори осмината новоизбрани на длъжността, които не се бяха замесили в Сатурниновия заговор. По план плебейското събрание трябваше да си свърши работата възможно най-бързо и никой нямаше да спомене за липсващите двама трибуни.
Но все още беше тъмно и на Форум Романум не се мяркаше жива душа, когато Цепион Младши, Метел Прасчо Пий и приятелите им се зададоха откъм Аргилетум и се насочиха право към Курия Хостилия. Нарочно бяха заобиколили Форума откъм северната му страна, за да не ги забележат пазачите пред входа на Курията. За своя приятна изненада обаче, щом се разпръснаха, за да огледат района, оказа се, че и сложените да пазят Сената ги няма никакви и ръцете им са напълно развързани.
Младежите носеха със себе си дълги дървени стълби, които опряха и от двете страни на сградата, за да могат да се качат чак до покрива с неговите старовремски ветрилообразни керемиди, покрити от векове с лишеи.
— И помнете — заръчваше Цепион на помощниците си, — никой не трябва да вдига оръжие. Такива са нарежданията на Луций Корнелий. За нищо на света не бива да престъпваме заповедите на Гай Марий.
Един по един заговорниците се изкачиха по стълбите на покрива, докато най-накрая и петдесетте не накацаха по стрехите като огромни гълъби. Всъщност, ако бяха истински гълъби, мястото щеше да им се хареса — полегато, почти хоризонтално, тъкмо за спане. Като се наместиха по покрива, хората на Метел и Цепион седнаха да чакат небето да просветне, сивкавата линия по източния хоризонт да се превърне в ярка златна ивица, а първите слънчеви лъчи да пробият между къщите на Есквилина и да огреят керемидите на Сената. По Форума вече се виждаха хора, но и стълбите бяха предвидливо качени на покрива, така че никой не забеляза необикновените гълъби по стрехите, защото и никой не погледна нагоре.
— Сега! — изведнъж заповяда Цепион.
С трескава бързина — Луций Корнелий специално ги беше предупредил да не се бавят — петдесетте започнаха да бъркат под керемидите, за да напипат празните пространства между дебелите кедрови греди и по-тънките подпори от дъб, които лесно поддаваха. Една по една керемидите напускаха леглата си и покривът над главите на петнайсетината затворници внезапно зейна, отваряйки път на слънчевите лъчи. Арестуваните надигнаха глави да видят какво става; по лицата им беше изписано по-скоро недоумение, отколкото страх, но в следващия миг онези от покрива, награбили в ръце по няколко керемиди всеки, започнаха да ги мятат през получилия се отвор. Сатурнин беше убит на място, до него и Луций Еквиций. Някои от затворниците понечиха да се скрият в отдалечените ъгли на залата, но младежите от покрива скоро се научиха как да целят с керемидите във всички посоки еднакво. В залата нямаше никакви мебели, понеже сенаторите бяха свикнали да си носят столове от къщи, а когато се наложеше, писарите тичаха до сенатските канцеларии на две крачки нагоре по Аргилетум и си донасяха маси. Така че затворниците нямаха дори с какво да предпазят главите си от изливащия се дъжд от керемиди, които Сула правилно беше счел за по-смъртоносни от всякакви оръжия. При удар всяка керемида, която тежеше около пет килограма, се пръсваше на стотици парчета, всички остри като бръснач, и поразяваше жертвите на няколко места едновременно.