Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Докато Марий и легатите му — в това число и Сула — стигнат Форума, всичко беше свършено; екзекуторите спокойно се смъкваха на земята по дървените си стълби и заставаха мирно до сградата на Сената, сякаш нищо не е било.

— Да ги арестувам ли? — попита Сула.

Марий беше изпаднал в дълбок размисъл, затова чак подскочи от изненада при този въпрос.

— Не! — отсъди той. — За какво? Виждаш ги, че никой не бяга.

В следващия миг очите му се извъртяха по посока на Сула, задавайки своя ням въпрос. Вместо отговор той присви почти незабележимо единия си клепач, сякаш намигваше на началника си.

— Отворете вратите — нареди Марий на ликторите си.

Вътре в Курията лъчите на сутрешното слънце се опитваха да пробият през мъглата от прах, която още изпълваше цялото пространство на залата. По пода стояха купища от натрошени керемиди — от едната страна посивели от лишей, от другата, тази, която е стояла защитена от капризите на времето — наситеночервени, с цвят на ръжда, може би дори на кръв. Петнадесет трупа допълваха картината — някои свити на кълбо, други разперили ръце и крака в неприлични пози, изгубили се под камари от разбити керемиди.

— Само ти и аз, Принцепс Сенатус — рече Марий на Скавър. — Никой друг да не влиза.

Двамата потънаха в облаците прах и започнаха да обикалят един по един труповете с надеждата някъде да открият признаци на живот. Сатурнин беше уцелен толкова бързо и толкова точно, че дори не бе успял да вдигне ръце да се предпази; лицето му се беше скрило под дебел пласт строшени керемиди и когато двамата сенатори разчистиха над него безжизнените му очи, отново отправиха поглед нагоре, към зейналия таван. От праха, който бяха вдигнали керемидите и мазилката, миглите му бяха изгубили черния си цвят. Скавър се наведе да затвори очите му, но се отдръпна гнусливо: от праха, полепил се по очните ябълки, клепачите не искаха да помръднат. Луций Еквиций беше убит още по-жестоко — по цялото му тяло не се виждаше място, което да не е било насинено или разкървавено от паднала керемида, а на Марий и Скавър им трябваха няколко минути, преди да го извадят напълно изпод купчините натрошена сгурия. Сауфей, който бе успял да притича до един от ъглите, беше убит от някакъв заострен отломък. Изглежда, керемидата първо се беше ударила о пода, а след това част от нея бе изхвръкнала нагоре, за да се забоде като връх на копие във врата на нещастника. Толкова е бил остър ръбът на керемидата, че главата на Сауфей висеше отрязана наполовина. Тит Лабиен пък беше поразен от цяла керемида, ударила го с дългата си страна право в гръбначния стълб, разсичайки го на две, без дори да остави време на умиращия да разбере, че умира.