Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— Луций Корнелий, вземи ликторите ми със себе си, намери тръбачите, отложи представянето на кандидатите, прати фламин Марциалис в храма на Венера Либина, за да вземе свещените брадви за фасциите и да ги донесе при нас в храма на Белона, и най-накрая свикай Сената — нареди Марий. — Ние с Марк Емилий ще отидем първи.

— Тази година — говореше Скавър — беше пълна с ужасни събития. Дори войната ни с германите не може да се сравнява с тазгодишните злощастия. Откакто Гай Гракх се самоуби, подобно нещо не сме виждали.

Марий вече беше преглътнал сълзите си и със сериозен глас отбеляза:

— Значи сме закъснели.

— Нека поне се надяваме, че убийството на Мемий ще бъде последната проява на насилие.

Но надеждите на Скавър се оказаха напразни, нищо че в началото положението не изглеждаше толкова отчайващо. Сенатът се събра в храма на Белона спокойно да обсъди убийството на Мемий; дори сред самите сенатори имаше достатъчно свидетели на злодеянието, за да е нужно някой да доказва вината на Главция.

— И все пак — настояваше Марий, Гай Сервилий трябва да бъде извикан на съд. Никой римски гражданин не може да бъде осъден без процес, освен ако не е обявил война на Рим, а днес не става дума за подобен случай.

— Страхувам се, че тъкмо напротив, Гай Марий — дотърча запъхтян Сула.

Всички погледи се насочиха към него, но никой нищо не каза.

— Луций Апулей и група поддръжници, сред които квесторът Гай Сауфей, са взели властта над Форум Романум — започна да описва събитията Сула. — Показали са Луций Еквиций на тълпата и Луций Апулей е заявил, че смята да замени властта на Сената, на първата и втората класа с ново народно управление, начело на което да застане той самият. Още не са го признали за цар на Рим, но от Форума дотук, навсякъде чувах подобни предложения, което означава, че е само въпрос на време.

— Може ли да говоря, Гай Марий? — попита Скавър.

— Думата е твоя, Принцепс Сенатус.

— Градът ни преживява критични мигове — рече Скавър с тих, но ясен глас. — Също както беше изпаднал в криза по времето на Гай Гракх. Тогава, когато Марк Фулвий и Гай Гракх прибягнаха до насилието като към единствено средство за постигане на отчаяните им намерения, в Сената се беше стигнало до спор — беше ли ситуацията такава, че Рим да се нуждае от диктатор? Кризата беше остра, вярно е, но затова пък и трябваше да се реши за броени часове, най-много дни. Останалото вече е история. Сенатът отказа да назначи диктатор. Вместо това той гласува декрет, който може да се смята за върховен израз на властта му — тъй наречения Сенатус Консултум де република дефенденда. По силата на този указ Сенатът упълномощава своите консули и други куриатни магистрати да защитават суверенитета на държавата, като използват всички средства, които им се сторят необходими за целта. Всички те се смятат за стоящи над закона и трибунското вето.

Скавър се спря и изгледа всички присъстващи, сякаш искаше да ги убеди, че това, което говори, е въпрос с крайно сериозни последствия.