Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Какви са заповедите ти, Гай Марий? — попита Сула.
— Ще ги атакуваме — отвърна той. — Бързо и изненадващо. Няма да вадим мечовете, ще блъскаме с щитове. Не си представях, че ще имаме работа с подобна разнородна смесица, Луций Корнелий! Лесно ще ги пречупим!
Двамата се заеха да обходят строя на малката си дружина, колкото да се уверят, че всички са готови за действие. Отрядът се прегрупира в пет редици от по двеста души и щитовете бяха извадени напред.
— В атака! — изкрещя Гай Марий и войската му влезе в бой.
Маневрата се оказа колкото проста, толкова и успешна. Здрава стена от щитове се понесе светкавично към незнаещата какво да прави градска измет и се удари о гърдите на стоящите най-отпред със силата, с която двуметрова вълна би се разбила о брега. Още при този първи сблъсък много от самозваните бойци от отсрещната страна заизпускаха така наречените си оръжия и останали с голи ръце, предпочетоха да последват избягалите малко по-рано. Дори не се намери кой да отвърне на удара с удар. Преди Сатурнин да е успял да подреди войската си, стената от щитове настъпи втори, трети път…
Сатурнин лично се втурна към полесражението, последван от приятелите си, размахващи всички голите остриета на мечовете си. Без никаква полза. Макар че вече на много от сенаторите им се искаше да пуснат кръвчицата на паплачта пред себе си, никой не посмя да престъпи заповедта на Марий, пък и на младежите им се струваше забавно да удрят противниците си само с щитове. Скоро предната редица на дружината им се превърна в своеобразна стенобитна машина, която на равни, премерени интервали се забиваше все по-надълбоко в мелето от дезорганизирани биткаджии и ги изблъскваше все по-назад. Имаше нещастници, който бяха прегазени от настъпващите, но така и не се стигна до същинско сражение. Просто се очакваше всеки момент една от страните да се разбяга напълно.
Това стана по-скоро, отколкото дори Марий бе предполагал. Сатурнин се оказа без войска и краткото му царуване на римския Форум се приближи към своя логичен край, при това почти без да се пролива кръв. Сатурнин, Лабиен, Сауфей, Еквиций и още около дузина римляни, заедно с тридесет въоръжени роби хукнаха нагоре по Кливус Капитолинус, за да се барикадират в храма на Юпитер Оптимус Максимус и да чакат великият бог да им доведе помощ и да върне огромните тълпи обратно на Форума.
— Е, сега наистина ще се лее кръв! — крещеше Сатурнин от площадката пред храма и думите му ясно достигнаха до Марий и хората му, тръгнали и те да изкачват Капитолия. — Ще те накарам да убиеш не един и двама римляни, преди да ме заловиш, Гай Марий! Ще видим как храмът ще се удави в римска кръв!
— Току-виж се оказал прав — рече Скавър Принцепс Сенатус, който обаче изглеждаше по-скоро удовлетворен от развитието на събитията.
Марий избухна в гръмък смях.
— Ами, Марк Емилий! Най-малко куче най-злобно лае. Решението на въпроса е много просто. Ще ги накараме да се изнесат от храма, без да проливаме дори капчица кръв. И се обърна към Сула: — Луций Корнелий, намери инженерите, които отговарят за градската канализация и ги накарай да спрат водоснабдяването за Капитолия.
Принцепс Сенатус поклати глава зачуден.
— Колко просто! Но пък и аз никога нямаше да се сетя. Колко ли ще трябва чакаме, преди Сатурнин да се е предал?
— Няма да е дълго. Нали разбираш, цял ден са говорили, сигурно им е пресъхнала устата. Предполагам, че още утре ще сложат оръжие. Ще пратя достатъчно хора, колкото да стегнат храма в плътен обръч, а пък те от своя страна ще започнат да дразнят укрилите се вътре, че им е спряна водата.
— Сатурнин е човек, готов на всичко — каза Скавър.
С това му съждение обаче Марий не беше съгласен и си го призна:
— Той е политик, Марк Емилий, не войник. Може и да разбира кои са лостовете на властта, но си няма и понятие от елементарна тактика как точно да ги задвижи. — Марий отново сви лице в отвратителната си усмивка, та чак на Скавър му заседна нещо в гърлото, като видя подутото око да намига и парализираната част на устата му да се криви в злоради гримаси. — Ако аз бях на мястото на Сатурнин, Марк Емилий, тогава би имало защо да се тревожите! Защото вече щях да съм се обявил за цар на Рим, а вие всички щяхте да сте мъртви.
Скавър Принцепс Сенатус инстинктивно пристъпи крачка назад.
— Знам, Гай Марий, знам!
— Както и да е — продължи Марий, за да му оправи настроението, и отново се обърна така, че да скрие лявата половина на лицето си. — Аз не съм цар Тарквиний, нищо че родът на майка ми произхожда от Тарквиния! Само да прекара една нощ заедно с великия бог и на Сатурнин ще му дойде умът в главата.