Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— О, богове! — каза си Публий Рутилий Руф.

Но Марий нямаше желание да стои в Сената и да слуша духовитостите на колегите си сенатори, които според него щяха да си умуват дори когато целият град потъне в пламъци. С твърд, но все пак спокоен тон той назначи Луций Корнелий Сула за свой заместник и заповяда подземието на храма на Белона да бъде разпечатано и оръжието, което се криеше в него, да бъде раздадено на всички, които не разполагат с лично оръжие и доспехи. Онези пък, които можеха да се въоръжат и сами, бяха изпратени спешно по домовете си, преди улиците да са се изпълнили с народ и движението да е станало невъзможно.

Сула се зае с организирането на своите младите приятели, които започна да разпраща във всички посоки на града. Сред младежите, очаквали вече от месеци случай да се проявят, особено въодушевени бяха Цепион Младши и Прасчо Метел. Ако допреди малко сенаторите още не искаха да повярват, че един от колегите им е убил друг, сега вече всички бяха обзети от негодувание, гняв и желание за кървава саморазправа.

Самият факт, че някакъв си римски сенатор се опитваше да вземе властта с помощта на градската паплач и да се обяви за цар, беше кощунство, към което никой не можеше да остане безразличен. Един миг и всички политически различия бяха забравени, всякакви фракции се разпаднаха; крайно консервативните сенатори заставаха рамо до рамо с върлите марианци единствено в името на това хищникът от Форума да бъде унищожен.

Дори насред приготовленията на малката му армия, към която още не се бяха присъединили изпратените да се въоръжат по домовете си, Сула не я забрави — не става дума за Далматика, а за Аврелия. Четирима ликтори бяха пратени възможно най-скоро да й занесат съобщението от вече бившия й сват, че трябва да се залости, както и да предупредят Луций Декумий никой от братството му да не се показва на Форума. Като знаеше що за човек е Луций Декумий, Сула можеше да е спокоен, че в ден на безредици, какъвто се очертаваше днешният, пазачите на кръстопътя нямаше да си губят времето на Форума да викат и да бият невинни минувачи, ами щяха да се отдадат на по-приятни и доходоносни занимания. Все пак струваше си да бъдат предупредени. Колкото до Аврелия, към нея Сула се чувстваше лично задължен.

Два часа по-късно всички бяха готови. Около храма на Белона стоеше голям двор, който открай време се знаеше като Вражата територия. Точно на средата на стълбите към входа на храма се издигаше квадратен каменен стълб, висок около четири стъпки. Когато Рим обявяваше честна и справедлива война на чужда държава — а коя война не беше чужда и справедлива, — се извикваше специален жрец, който да застане на стълбите и да метне копие точно над центъра на стълба, изпращайки го във Вражата територия. Никой не можеше да каже кога за пръв път е бил изпълнен този ритуал, но и той беше част от римските традиции, затова продължаваха да го спазват. Този ден обаче нямаше чужди държави, на които Рим да обявява война, имаше само един сенатски декрет, на който всички трябваше да се подчинят; затова и никакъв жрец не хвърли копие, ами Вражата територия се изпълни с чистокръвни римляни от първата и втората имуществени класи.