Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Гай Марий застана на самия ръб на площадката пред храма на Белона и се обърна към малката си армия:

— Помнете, че ние сме римляни и ни предстои да влезем в границите на Рим. Ще трябва да преминем свещения помериум. Ето защо не искам да прибягваме до легионите на Марк Антоний. Ние сами можем да се справим със ситуацията, никакви професионални войници не са ни нужни. Аз самият съм крайно против всяко излишно насилие и ви предупреждавам най-тържествено — особено по-младите сред вас, — че не трябва да пострада нито един невъоръжен човек. Под щитовете си дръжте тояги, с мечовете удряйте само откъм тъпата им страна. Там, където е възможно, ще отнемете дървото от ръката на човека срещу вас, ще приберете меча си и ще започнете да го биете с неговата пръчка. В центъра на Рим няма да се търкалят трупове! Това би обърнало завинаги късмета на републиката срещу нея, а това означава, че самата република няма да я бъде още дълго. Нашата цел днес е да предотвратим насилието, не да го пораждаме сами.

— Вие днес сте мои подчинени — продължаваше да говори Марий с най-сериозен тон, — но малцина сред вас са имали случай да служат под моето командване. Затова слушайте какво ви казвам, втори път няма да повтарям. Всеки, който не се подчини на моя заповед или на заповед на моите легати, ще бъде убит на място. Сега не е времето да се защитават интересите на една или друга фракция. Днес всички сме еднакво римляни и нищо повече от римляни. Знам, че много от вас ненавиждат пролетариите и изобщо всички бедни римляни. Но слушайте какво ви казвам: и пролетариите са римляни като нас, и техният живот е също толкова свещен и защитен от закона, колкото е моят, колкото е вашият. Няма да устройваме кървави бани! Ако видя някого от вас да подтиква към излишно насилие, аз лично ще вдигна меча си срещу него — а както чухте и както сами гласувахте, според условията в сенатския декрет, в случай че убия някой от вас, никой от наследниците ви няма да има право да иска възмездие от мен! Ще чакате заповеди само от двама души — от мен и от Луций Корнелий Сула. Декретът не упълномощава никой друг куриатен магистрат без моето съгласие за това. Никой да не напада, преди да е получил изрична заповед от мен или от Луций Корнелий. Ще пипаме възможно най-внимателно. Разбрано ли е?