Избрани творби в два тома. Том втори

къс хартия написа „Чест на ранения и чест на верните войници, намерили смъртта от вражеска ръка“ — понеже по едно време записваше всичко, което мислеше, всичко, което знаеше, написа на един картон, който забоде с топлийки върху вратата на един нужник, че било забранено да се вършат гнусотии в нужниците, защото веднъж, като отворил тази врата по погрешка, изненадал един офицер с висок чин да мастурбира, клекнал над клозетното гърне, записваше малкото неща, които си спомняше, за да бъде сигурен, че няма да ги забрави никога, пишеше: „Летисия Назарено, моята единствена и законна съпруга“, която го беше научила да чете и пише в зряла възраст, напрягаше се да си припомни нейния вид в обществото, искаше отново да я види с тафтения чадър в цветовете на родното знаме, яката й от опашки на сребърни лисици, както подобаваше на първа дама, но успяваше само да си я спомни гола в два часа след пладне, под брашнената светлина на мрежата против комари, спомняше си вялия покой на кроткото и мъртвешки бледо тяло под бръмченето на електрическия вентилатор, чувствувах тръпнещата ти гръд, миризмата ти на кучка, разяждащата пот на алчните ти ръце на послушница, от които млякото се пресичаше, златото ръждясваше и цветята увяхваха, но това бяха добри за любов ръце, защото само тя постигаше невъобразимата победа, като кажеше: махни си ботушите, че ще ми изцапаш чаршафите от холандско платно, той да ги махне, махни си ризницата, че токите й ми нараняват сърцето, и той я махаше, махни си сабята и бандажа, и гамашите, всичко махни, любов моя, че тъй не те чувствувам, и той ги махаше, всичко заради теб, не беше го правил никога преди това, нито щеше да го направи за някоя друга след Летисия Назарено, единствената ми законна любов, въздишаше и написваше въздишките си върху откъснатите от пожълтелите преписки ленти хартия, които навиваше като цигари, за да ги скрие в най-закътаните цепнатини в къщата, където само той можеше да ги намери пак, за да си припомни кой беше самият той, вече нямаше да може да си спомни нищо, и там никой не ги откри никога, дори тогава, когато образът на Летисия Назарено взе да се изцежда през отдушниците на паметта му и му остана само непоклатимият спомен за майка му Бендисион Алварадо в прощалните следобеди в къщата в покрайнините, неговата умираща майка, която примамваше кокошките, като подрънкваше царевичните зърна в кратуната, за да не схване той, че е на умиране, и продължаваше да му носи плодов сок в хамака, окачен между тамариндите, за да не се усъмни той нито за миг, че тя едва поема дъх от болка, майка му, която го беше заченала сама, която го беше родила сама и изгниваше сама, докато най-сетне самотното страдание стана толкова натрапчиво, че надмогна гордостта й и тя бе принудена да помоли сина: погледни гърба ми, за да видиш какъв е този огън от нажежени въглени, от които няма живот, смъкна си комбинезона, извърна се и той видя с безмълвен ужас гърба й, пламнал в димящи язви, в чието зловоние на смачкана гуаяба се пукаха мехурчетата на първите ларви на червеите. Лоши времена бяха онези, господин генерал, нямаше държавна тайна, която да не беше публично достояние, нито една заповед не се изпълняваше точно и безпрекословно, откакто на банкетната трапеза бе поднесен вкусният труп на генерал Родриго де Агилар; но него това не го засягаше, не го засягаха мъчнотиите на властта през горчивите месеци, в които майка му се скапваше на бавен огън в спалнята до неговата, след като най-вещите лекари по азиатски епидемии поставиха диагнозата, че нейната болест не е нито чума, нито краста, нито сифилис, нито никоя друга ориенталска болест, а е някаква индианска магия, която можеше да бъде излекувана само от този, който я е направил, и той разбра, че това е смъртта, и се затвори в резиденцията си, за да се погрижи за майка си с майчинска всеотдайност, остана да се скапва заедно с нея и за да не я види никой как се вари в бульона от ларви, заповяда да занесат кокошките й в президентската резиденция; донесоха пауните й, нашарените птици, които почнаха да се разхождат свободно в залите и канцелариите, не искаше да липсват на майка му селските занимания, на които бе свикнала в къщата в покрайнините, той самият гореше клони от бикс в спалнята й, та никой да не усети мъртвешката миризма на умиращата майка, той самият облекчаваше с помади от зародиш тялото й, червено от живачната сол, жълто от пикрина, синьо от метилена, той сам мажеше с турски балсам димящите язви, въпреки мнението на министъра на здравето, който изпитваше ужас от магиите, по дяволите, майко, по-добре да умрем заедно, казваше той, но Бендисион Алварадо разбираше, че умира само тя, и се мъчеше да разкрие на сина си семейните тайни, които не желаеше да отнесе в гроба, разказа му как хвърлили плацентата му на прасетата, божичко, не успях да разбера никога кой от многобройните мъже беше твоят баща, мъчеше се да му обясни заради историята как го беше заченала права и без да си сваля шапката поради досадните мухи по люспите от ферментирала меласа в задната стая на една кръчма, раждането било тежко, призори, през август в преддверието на един манастир, огледала го на светлината на меланхоличните арфи на здравеца и видяла, че десният му тестикул бил голям колкото смокиня, издувал се като мях на духало, а при дишане въздишал като гайда, отвивала го от парцалите, които й дали послушничките от манастира, и го показвала по площадите, по време на панаири, да не би случайно някой да знае по-добър и преди всичко по-евтин цяр от пчелния мед, единственото нещо, което й бяха препоръчали за лошото му състояние, баламосваха я с утешителни приказки, че не трябва да се изпреварва съдбата, казваха й, че в края на краищата детето е годно за всичко друго, освен да свири на духови инструменти, така й говореха, и само една врачка от цирка откри, че новороденото няма линии на дланта, а това ще рече, че е родено за крал, и точно тъй беше; но той не я слушаше, молеше я да заспи и да се рови в миналото, защото по му отърваше да вярва, че онези трудности в отечествената история са бълнувания от треската, заспете, майко, молеше я той, като я завиваше от нозете до главата с един от многото ленени чаршафи, които беше поръчал да изтъкат специално, за да не дразнят раните й, слагаше я да спи на хълбок, с ръка на сърцето, утешаваше я с думите: не си спомняй тъжни работи, майко, във всеки случай аз съм си аз, спи спокойно. Безполезни бяха многобройните и усърдни официални грижи да се смекчи шумът сред обществеността, че матриархът на отечеството се скапвала приживе, разпространяваха измислени лекарски заключения, обаче самите разносвачи на съобщенията потвърждаваха, че е истина това, което самите те опровергаваха: че изпаренията от разлагащото се тяло в спалнята на умиращата били толкова силни, та подплашили дори прокажените, че колели агнета, за да я къпят с прясната им кръв, че изнасяли чаршафите, прогизнали от някаква белезникава течност, която течала от раните й, и колкото и да ги перели, не могли да им върнат първоначалния блясък, че никой не го виждал вече в оборите, където се доят кравите, нито пък в стаите на държанките, където винаги го бяха виждали на разсъмване, дори и в най-тежките времена, че самият архиепископ бил предложил услугите си да извърши последния обред с умиращата, но той го спрял на вратата: никой не умира, отче, не вярвайте на мълвата, казал му той; ядеше от чиния и с една лъжица с майка си въпреки миризмата на диспансер за чумави в стаята, преди да я сложи да легне, я къпеше със сапун „Признателното куче“, а сърцето му спираше от жал, като слушаше нарежданията, които тя даваше с последните струйки глас, какви грижи да се полагат за животните след нейната смърт; да не вземат да оскубят перата на пауните за шапки, няма, майко, отвръщаше той и посипваше шепа креолин по цялото й тяло; да не карат птиците да пеят по празниците, няма, майко, и я завиваше с чаршафа, когато гърми, да изваждат квачките от полозите, че да не излюпят гущери, да, майко, и я слагаше да си легне на сърцето, спи спокойно, целуваше я по челото и през малкото часове, които му оставаха, той спеше по корем, до леглото, нащрек за неспокойния й сън, нащрек за непрестанното й бълнуване, което ставаше все по-свързано с приближаването й към смъртта, подготвяйки се с натрупаната през всички нощи ярост да понесе безграничната ярост на пълния с болка понеделник, когато на разсъмване го пробуди ужасната тишина на света, защото майка му, Бендисион Алварадо, единствената му, беше престанала да диша, и тогава той отви вонящото тяло и на бледата светлина по първи петли видя, че на чаршафа беше нарисувано в профил друго тяло, досущ като нейното, с ръка на сърцето, видя, че по нарисуваното тяло няма пукнатини от чума, нито поражения от старостта, а, напротив, то беше едро и гладко, като нарисувано с маслени бои от двете страни на савана, и излъчваше някакво естествено ухание на свежи цветя, което пречисти болничната миризма в спалнята, и колкото и да го търкаха със селитра и преваряваха в белина, не можаха да изтрият рисунката от чаршафа, защото се беше просмукала от лицевата и от опаката страна на ленената тъкан, а тъканта беше вечна, но той нямаше достатъчно спокойствие, за да оцени мащабите на чудото, и бързо напусна спалнята, като блъсна яростно вратата, и ударът отекна като гърмеж в къщата, и тогава забиха траурно камбаните в катедрала�