Избрани творби в два тома. Том втори

�яда да се приеме млякото при условие, че каруцарят най-напред го пробва, за да са сигурни, че не е отровено, и тогава се отвориха железните порти и хиляда и петстотин бунтовници, които надничаха от вътрешните балкони, видяха как каруцата влезе до средата на покрития с каменна настилка двор, видяха как ординарецът се покачи на капрата с канче и голям черпак и ги подаде на каруцаря, за да опита млякото, видяха го как отваря първия гюм, видяха го как плува в ефирния вир на един ослепителен блясък и не видяха нищо друго вовеки веков сред вулканичната горещина на мрачното здание от жълт хоросан, където никога не бе никнало цвете, чиито развалини за миг увиснаха във въздуха от страшната експлозия на шестте гюма динамит. Свърши се, въздъхна той в президентския дворец, разтърсен от сеизмичната вълна, съборила още четири от най-близките до казармата къщи и счупила сватбените сервизи в стенните шкафове чак в окрайнините на града, свърши се, въздъхна той, когато боклукчийските коли измъкнаха от пристанищната крепост труповете на осемнадесет офицери, разстреляни по двама един зад друг за икономия на патрони; свърши се, въздъхна той, когато генерал Родриго де Агилар се изопна пред него с новината: господин генерал, в затворите няма място за повече политически затворници; свърши се, въздъхна той, когато забиха радостно камбаните, блеснаха празнични фойерверки и отекнаха хвалебствени псалми, възвестяващи настъпването на още сто години мир; свърши се, дявол да го вземе, край на безредието, и беше толкова убеден в това и толкова спокоен за себе си, толкова небрежен по отношение на личната си безопасност, че една сутрин, когато пресичаше двора на връщане от доенето, инстинктът му изневери и не забеляза навреме мнимия прокажен, който внезапно изникна измежду розите и му препречи пътя под лекия октомврийски дъждец; едва успя да види, но беше твърде късно, мигновения блясък на лакирания пистолет и треперещия пръст, който започваше да натиска спусъка, когато той изрева с разперени ръце и изпъчени гърди: посмей, глупако, само посмей — зашеметен от почуда, че бе настанал сетният му час, въпреки ясновидските предвещания във водата на врачките; стреляй, ако ти стиска, изкрещя в един миг на едва доловимо колебание, в който в зениците на нападателя пламна една бледа звезда, устните му се напукаха, решимостта му трепна и тогава той му стовари два юмрука като дървени чукове в тъпанчетата, простря го на земята, зашемети го с ритник в челюстта и като от оня свят чу врявата на притичалата се на виковете му охрана, премина през синия пламък на проточения тътен от петте изстрела на мнимия прокажен, гърчещ се в локва кръв, който си бе теглил куршумите в корема, за да не го пипнат жив страшните следователи от президентската охрана; над врявата във вдигнатата на крак къща чу собствените си безапелационни заповеди: да се разкъса трупът на парчета, направиха го на кайма, главата, накисната в каменна сол, изложиха на Пласа де Армас, десния крак на източния край на Санта Мария дел Алтар, левия — в безбрежния запад на селитрените пустини, една ръка в голата степ, другата — в джунглата; късове месо от тялото, изпържени в свинска мас, бяха изложени на показ под безмилостното слънце и вятър, докато останаха само белите кости, разпилени надлъж и шир из целия този, изпълнен с рискове и трудности негърски бардак, та всички да разберат как свършват онези, които вдигат ръка против баща си; и все още зелен от ярост, тръгна между розите, където хората от президентската охрана разпъждаха прокажените с щикове, за да видят дали най-после тези разбойници няма да си покажат рогата, качи се на Първия етаж, където бяха най-важните кабинети, като отстраняваше с ритници парализираните, та най-после да разберат кой е напомпал майките им, копелета; вървеше през коридорите и викаше с цяло гърло: вървете по дяволите, че иде този, който е господар тук — сред суматохата от чиновници и неустрашими ласкатели, които го провъзгласяваха за безсмъртен, из цялата къща остави следа от тежкото си като камъни пъхтене на ковашка пещ; изчезна в залата за аудиенции като бягаща мълния по посока на частните си покои, влезе в спалнята, сложи трите мандала, трите ключалки и трите резета и с върха на пръстите си смъкна оплескания с лайна панталон. Не намери нито миг покой, душеше наоколо, за да открие врага, който беше въоръжил мнимия прокажен, защото усещаше, че това е някой от приближените му, някой много добре запознат с живота му, който знаеше дори скривалищата за пчелен мед, някой, чиито очи надзъртаха в ключалките, а ушите му бяха залепени за стените навсякъде и по всяко време, като портретите му, едно гъвкаво присъствие, което ту свиреше в януарските пасати, ту то наблюдаваше откъм пламъка на жасмините в знойните нощи, преследваше го месеци наред в страховитите безсъници, когато влачеше безобразните си крака като призрак из най-закътаните стаи на потъналия в мрак дворец; докато една нощ по време на игра на домино не видя предзнаменованието, въплътено в една умислена ръка, която закри партията с две петици; сякаш някакъв вътрешен глас му откри, че това е ръката на предателството, по дяволите, този е, рече си той стъписан; и тогава вдигна поглед през снопа светлина от лампата, която висеше над масата, и срещна красивите артилеристки очи на задушевния си приятел генерал Родриго де Агилар; каква гадост, дясната му ръка, светият му съучастник, не може да бъде — мислеше си той, все по-огорчен, колкото повече разнищваше плетеницата от фалшиви истини, с които го бяха баламосвали години наред, за да скрият бруталната истина, че неговият доживотен приятел е бил в услуга на богатите политици, които бе измъкнал от най-мрачните кътчета на федералната война, защото му отърваше, беше ги отрупал с богатство и замаял главите им с фантастични привилегии, беше позволил да го използуват, да си служат с него, за да се издигнат до висини, каквито бившата аристокрация, пометена от неудържимия порив на либералната стихия, дори не беше сънувала, но те искаха още, дявол да ги вземе, искаха мястото на богоизбрания, което беше отредил за себе си, искаха да са Аз, изтърсаците недни; а пътят им бе осветен от ледената прозорливост и безкрайната предпазливост на човека, който беше успял да спечели най-много доверие и най-голяма власт при неговия режим, който се ползуваше с благоволението да бъде единственият, от когото той приемаше документи за подпис, когото караше да чете на глас заповедите на изпълнителната власт и министерските закони, които само той можеше да издава, като му посочваше поправките, а след това ги подписваше с палец и подпечатваше с пръстена си, пазен по онова време в желязната каса, чийто шифър познаваше само той; наздраве, приятелю, казваше му винаги при връчването на подписаните книжа, сега има с какво да си избършеш задника, казваше му го с усмивка; и по този начин генерал Родриго де Агилар беше успял да установи друга власт в границите на неговата широка и плодотворна система на управление, но и това не го задоволяваше и затова беше организирал тайно бунта в казармата „Ел Конде“ със съучастничеството и безрезервната подкрепа на посланика Нортън, който му беше учител по фехтовка и му сводничеше с холандските курви, той беше прекарал контрабанда муниции от Норвегия в бурета за осолена риба, покровителствуван от дипломатическия си имунитет, а в същото време го баламосваше с доминото и му кадеше тамян, че няма правителство по-приятелско, по-справедливо и по-достойно за пример от моето; и пак те бяха сложили оръжието в ръката на мнимия прокажен заедно с банкнотите, на стойност петдесет хиляди песос, разрязани по средата и открити в дома на нападателя, като другите половинки щели да му бъдат връчени от моя доживотен приятел след престъплението — майко, виждаш ли какъв горчив залък; и въпреки това не се примириха с провала, а бяха замислили съвършен преврат, без да се пролее нито капка кръв, нито дори вашата, господин генерал, тъй като генерал Родриго де Агилар бил събрал най-достоверни доказателства, че съм прекарвал нощите буден в разговор със саксиите и портретите на народните герои и архиепископите в потъналия в мрак дворец, че съм слагал термометри на кравите и съм им давал да гълтат фенацетин, за да им спадне температурата, че съм построил почетна гробница за един адмирал от морето-океан, който съществувал само в моето трескаво въображение, макар че самият аз видях със собствените си милосърдни очи трите каравели, пуснали котва пред прозореца ми, че съм пилеел обществените фондове с необузданата си страст да купувам най-невероятни машинарии и дори че съм настоявал астрономите да преобърнат слънчевата система в чест на някаква мис на красотата, която съществува само в миражите на моя помътен ум, и как в пристъп на старческа лудост съм заповядал да качат две хиляди деца в една гемия, натоварена с цимент, и да я вдигнат във въздуха в морето; майко, представяте ли си какви копелета; и въз основа на тези тържествени показания генерал Родриго де Агилар и генералният щаб на президентската охрана взели решение на заседание да го затворят в приют за именити старци на морския бряг в полунощ на идущия първи март, на ежегодната вечеря в чест на свети Ангел-хранител, покровителя на телохранителите, сиреч след три дена, господин генерал, представяте ли си; но въпрек