Избрани творби в два тома. Том втори

кралство, скрита под купчината златни амулети, които окачваха по нея оздравелите парализирани, златни звезди от корабокрушенците, златни деца от недоверчивите ялови жени, които бяха принудени да родят бързешката, направо зад храстите, както по време на война, господин генерал; а тя плаваше по течението в центъра на помитащата стихия на библейското преселение на цял един народ, който не знаеше къде да дене кухненските си джунджурии, добитъка си, остатъците от един живот, който нямаше друга надежда за избавление освен тайните молитви, които самата Бендисион Алварадо четеше по време на боя, за да отклони куршумите, изстрелвани срещу сина й, как се беше озовал той сред пушилката от войната с червена превръзка на главата си и в паузите, когато идваше в съзнание от високата температура, крещеше: да живее либералната партия, майка му стара, да живее побеждаващият федерализъм, мръсни консерватори: макар че всъщност беше обладан от атавистично любопитство да види морето; но мизерната човешка тълпа, която беше нахлула в града с тялото на майка му, беше далеч по-буйна и пощуряла от онази, която помете страната в авантюрата на федералната война, по-ненаситна от ордата, по-ужасна от паниката, най-страхотната, която очите ми бяха виждали през всичките дни на неизброимите години на господството му; всички до един, господин генерал, виждате какво чудо. Убеден от очевидните факти, той най-сетне се измъкна от мъглата на скръбта си, бледен, непроницаем, с черна лента на ръката, решен да употреби всички средства на властта си, за да постигне канонизирането на майка си Бендисион Алварадо въз основа на изумителните доказателства за нейните качества на светица; изпрати в Рим своите образовани министри, отново покани папския нунций на топъл шоколад с курабийки в светлите кладенци на навеса от цъфнали фунийки, прие го свойски, изтегнат в хамака, без риза, като си правеше вятър с бялата си шапка, а нунцият седеше срещу него, с чаша горещо кафе в ръка, неуязвим от горещината и праха под лавандуловата прохлада на празничното си расо, недосегаем за тропическата отпадналост, недосегаем за изпражненията на птиците на мъртвата му майка, които летяха на воля в кладенците от слънчеви лъчи под навеса; отпиваше на глътки шоколада с ванилия, дъвчеше курабиите свенливо като невяста, опитвайки се да забави неизбежната отрова в последната глътка, скован в плетеното кресло, което той не отстъпваше никому; само на вас, отче, както в онези спокойни следобеди от времето на величието, когато друг стар и пречист папски нунций се мъчеше да го вкара в Христовата вяра чрез схоластичните гатанки на Тома Аквински, само че сега аз ви повиках, за да ви вкарам във вярата, отче, как се променя светът, защото сега аз вярвам, рече той, и го повтори, без да му мигне окото, сега аз вярвам, въпреки че в действителност не вярваше в нищо, нито в този, нито в друг някой свят с изключение на това, че майка му, единствената ми — имаше право да бъде прославяна от олтарите поради присъщата й пожертвователност и пословичната й скромност, така че той не обосновава молбата си с измислиците на общественото мнение, че полярната звезда се движела по посока на погребалния кортеж и струнните инструменти свирели сами в калъфите, когато минавал трупът й, тъкмо напротив, обоснова я с качествата на чаршафа, който разгъна и опна в сияйния август, та нунцият да види това, което той видя отпечатано върху ленената тъкан, видя лика на майка му Бендисион Алварадо, без следи от старостта, без поражения от чумата, полегнала на една страна с ръка на сърцето, почувствува на пръстите си влагата на вечната й пот, усети аромата на свежи цветя сред крясъка на птиците, пощръклели от полъха на чудото, отче, видяхте ли какво чудо, рече той, като му показваше чаршафа от лицевата и от опаката страна, дори птиците го видяха, но нунцият беше впил поглед в лененото платно с такова пронизващо внимание, което беше способно да открие прашинки от вулканична пепел по платното, изработено от големите майстори на християнството, в наситеността на една багра той разкри пукнатините на един характер и дори съмненията на една вяра, изстрада екстаза от кръглата форма на земята, проснат по гръб под купола на самотен параклис в един нереален град, където времето не течеше, а плуваше, докато набра смелост да откъсне очите си от чаршафа след дълбоко съзерцание и да изкаже мнението си с кротък, но непоколебим тон, че тялото, изрисувано върху лененото платно, не било плод на божия промисъл, за да ни даде той още едно доказателство за безкрайното си милосърдие, нищо подобно, ваше превъзходителство, това е творба на много сръчен художник както в истинското, така и в другите изкуства, който е злоупотребил с великодушното сърце на негово превъзходителство, защото това не са били маслени бои, а домашни цапала, и то от най-долнопробните, безир за прозорци, ваше превъзходителство, пропит с миризмата на естествените смоли, които са били разтворени в боята, все още се чувствува противната натрапчивост на терпентина, има парченца гипс, все още се усеща натрапчивата влага, но туй не е потта, обляла тялото в сетната предсмъртна тръпка, както са ви накарали да повярвате, а си е влагата от майсторски изработеното ленено платно, напоено с ленено масло и скрито на тъмно, повярвайте ми, че съжалявам, заключи нунцият с искрено съчувствие, но това бе всичко, което можа да каже пред гранитния старец, който го наблюдаваше от хамака, без да мигне, който го беше изслушал от тинята на своето зловещо азиатско мълчание, без дори да си помръдне устата, за да му възрази, макар че никой не знаеше по-добре от самия него истината за тайното чудо с чаршафа, в който те обвих самият аз, майко, със собствените си ръце, и пак аз се стъписах пред първоначалната тишина, породена от твоята смърт, сякаш целият свят бе осъмнал на морското дъно, аз лично видях чудото, майка му стара; но въпреки своята увереност той не прекъсна присъдата, произнесена от нунция, само примигна на два пъти, без да си затваря очите, както правят игуаните, едва се усмихна и накрая въздъхна: тъй да е, отче, ще бъде това, което казвате, но да знаете, че вие ще носите отговорност за думите си, повтарям ви го дума по дума, за да не го забравяте до края на своя дълъг живот, ще носите отговорност за думите си, отче, аз няма да отговарям за това. През онази седмица на лоши предзнаменования, които светът прекара в летаргия, той не стана от хамака дори за храна, отпъждаше с ветрилото си дресираните птици, които кацаха по тялото му, отпъждаше светещите глубоси на фунийките, защото ги мислеше за дресирани птици, не приемаше никого при себе си, не даде никаква заповед, но полицията остана равнодушна, когато сбирщината от платени фанатици нападна двореца на папския нунциат, ограби музея за исторически реликви, изненада нунция по време на следобедната му почивка на открито при езерото във вътрешния парк, измъкна го гол на улицата, изходи се върху него, господин генерал, можете ли да си представите; но той не се помръдна от хамака, дори не мигна, когато му донесоха новината — господин генерал, развеждат нунция из търговските улици, качен на магаре, а върху него вали порой от кухненска помия, която се излива от балконите, крещят му шкембест мис Ватикана, оставете децата да дойдат при мене, едва когато го оставиха полумъртъв сред бунището на пазара, той стана от хамака, като отпъждаше с ръка накацалите птици, озова се в приемната зала, като махаше с траурната лента паяжината на скръбта и с подпухнали от недоспиването очи, и тогава даде заповед нунцият да се сложи на един корабокрушенски сал с провизии за три дена и да се остави на пътя на крайцерите, които идеха от Европа, та всички да разберат какъв е краят на чуждоземните, които вдигат ръка срещу главата на отечеството, и дори папата да разбере веднъж за винаги, че в Рим той може да е папата с пръстена на ръката си и златния си трон, но тук аз заповядвам, майка му стара, мръсни раса. Средството се оказа ефикасно, защото още преди края на годината бе започнат процесът за канонизирането на майка му Бендисион Алварадо, чието неразложимо тяло бе изложено за публично поклонение в кораба на главната базилика, в олтарите се пееха славословия, бе отменено обявеното положение на война срещу Светия престол, да живее мирът, викаха тълпите на Пласа де Армас, слава на господа, викаха те, а през това време той приемаше на тържествена аудиенция аудитора на Светата конгрегация по ритуала, монсиньор Деметриус Алдус, промотор и постулатор на вярата, известен още като еритрен, когото бяха натоварили с мисията да проучи обстойно живота на Бендисион Алварадо, докато не остане ни най-малка следа от съмнение в нейната святост; докъдето искате, отче, каза му той, като задържа ръката му в своята, защото беше почувствувал внезапно доверие в този жълтеникав абисинец, който най-много от всичко обичаше живота; и яде яйца от игуана, господин генерал, обожава боя с петли, табиета на мулатките, кумбията, също като нас, господин генерал, от нашия сой е, тъй че най-добре охраняваните порти се отвориха без задръжки, по негова заповедта, обстойното проучване на адвоката на дявола да не срещне пречки от никакъв характер, защото нищо не е скрито, както и нищо не е невидимо в безпределното му кралство на униние и всичко неопровержимо доказва, че милата му майка Бендисион Алва�