Избрани творби в два тома. Том втори

вие, което ту свиреше в януарските пасати, ту то наблюдаваше откъм пламъка на жасмините в знойните нощи, преследваше го месеци наред в страховитите безсъници, когато влачеше безобразните си крака като призрак из най-закътаните стаи на потъналия в мрак дворец; докато една нощ по време на игра на домино не видя предзнаменованието, въплътено в една умислена ръка, която закри партията с две петици; сякаш някакъв вътрешен глас му откри, че това е ръката на предателството, по дяволите, този е, рече си той стъписан; и тогава вдигна поглед през снопа светлина от лампата, която висеше над масата, и срещна красивите артилеристки очи на задушевния си приятел генерал Родриго де Агилар; каква гадост, дясната му ръка, светият му съучастник, не може да бъде — мислеше си той, все по-огорчен, колкото повече разнищваше плетеницата от фалшиви истини, с които го бяха баламосвали години наред, за да скрият бруталната истина, че неговият доживотен приятел е бил в услуга на богатите политици, които бе измъкнал от най-мрачните кътчета на федералната война, защото му отърваше, беше ги отрупал с богатство и замаял главите им с фантастични привилегии, беше позволил да го използуват, да си служат с него, за да се издигнат до висини, каквито бившата аристокрация, пометена от неудържимия порив на либералната стихия, дори не беше сънувала, но те искаха още, дявол да ги вземе, искаха мястото на богоизбрания, което беше отредил за себе си, искаха да са Аз, изтърсаците недни; а пътят им бе осветен от ледената прозорливост и безкрайната предпазливост на човека, който беше успял да спечели най-много доверие и най-голяма власт при неговия режим, който се ползуваше с благоволението да бъде единственият, от когото той приемаше документи за подпис, когото караше да чете на глас заповедите на изпълнителната власт и министерските закони, които само той можеше да издава, като му посочваше поправките, а след това ги подписваше с палец и подпечатваше с пръстена си, пазен по онова време в желязната каса, чийто шифър познаваше само той; наздраве, приятелю, казваше му винаги при връчването на подписаните книжа, сега има с какво да си избършеш задника, казваше му го с усмивка; и по този начин генерал Родриго де Агилар беше успял да установи друга власт в границите на неговата широка и плодотворна система на управление, но и това не го задоволяваше и затова беше организирал тайно бунта в казармата „Ел Конде“ със съучастничеството и безрезервната подкрепа на посланика Нортън, който му беше учител по фехтовка и му сводничеше с холандските курви, той беше прекарал контрабанда муниции от Норвегия в бурета за осолена риба, покровителствуван от дипломатическия си имунитет, а в същото време го баламосваше с доминото и му кадеше тамян, че няма правителство по-приятелско, по-справедливо и по-достойно за пример от моето; и пак те бяха сложили оръжието в ръката на мнимия прокажен заедно с банкнотите, на стойност петдесет хиляди песос, разрязани по средата и открити в дома на нападателя, като другите половинки щели да му бъдат връчени от моя доживотен приятел след престъплението — майко, виждаш ли какъв горчив залък; и въпреки това не се примириха с провала, а бяха замислили съвършен преврат, без да се пролее нито капка кръв, нито дори вашата, господин генерал, тъй като генерал Родриго де Агилар бил събрал най-достоверни доказателства, че съм прекарвал нощите буден в разговор със саксиите и портретите на народните герои и архиепископите в потъналия в мрак дворец, че съм слагал термометри на кравите и съм им давал да гълтат фенацетин, за да им спадне температурата, че съм построил почетна гробница за един адмирал от морето-океан, който съществувал само в моето трескаво въображение, макар че самият аз видях със собствените си милосърдни очи трите каравели, пуснали котва пред прозореца ми, че съм пилеел обществените фондове с необузданата си страст да купувам най-невероятни машинарии и дори че съм настоявал астрономите да преобърнат слънчевата система в чест на някаква мис на красотата, която съществува само в миражите на моя помътен ум, и как в пристъп на старческа лудост съм заповядал да качат две хиляди деца в една гемия, натоварена с цимент, и да я вдигнат във въздуха в морето; майко, представяте ли си какви копелета; и въз основа на тези тържествени показания генерал Родриго де Агилар и генералният щаб на президентската охрана взели решение на заседание да го затворят в приют за именити старци на морския бряг в полунощ на идущия първи март, на ежегодната вечеря в чест на свети Ангел-хранител, покровителя на телохранителите, сиреч след три дена, господин генерал, представяте ли си; но въпреки близостта и мащабите на конспирацията той не направи никакъв жест, който би могъл да събуди подозрение, че я е разкрил; напротив, както всяка година в определения час посрещна поканените от президентската гвардия, покани ги да седнат на банкетната маса и да си вземат по един аперитив, докато пристигне генерал Родриго де Агилар, който щеше да вдигне тържествения тост; разговаря с тях, смя се с тях, с всеки поотделно; офицерите крадешком поглеждаха часовниците си, приближаваха ги до ушите си, навиваха ги — беше дванадесет без пет, а генерал Родриго де Агилар не идваше; беше горещо като в парен котел на параход, напарфюмиран с миризма на цветя, миришеше на гладиоли и лалета, в затвореното помещение ухаеше на свежи рози; някой отвори прозорец, поехме дълбоко дъх, погледнахме часовниците си, усетихме лек морски бриз с дъх на вкусна сватбена гозба; всички се потяха, с изключение на него, всички търпяхме горещината на момента под непокътнатия блясък на древното животно, което примигваше с отворени очи в своето запазено пространство в друга епоха на света; наздраве, каза той, безапелационната ръка като линееща линия пое отново чашата, с която през цялата вечер бе вдигал тостове, без да пие, чу тиктакането на часовниковите механизми в тишината на най-бездънната пропаст; беше дванадесет часът, но генерал Родриго де Агилар не идваше; някой понечи да стане — моля, каза той, и го вкамени със смъртоносен поглед, никой да не мърда, никой да не диша, никой да не живее без мое разрешение, докато не свършат дванадесетте удара на часовника, и тогава завесите се разтвориха и влезе известният дивизионен генерал Родриго де Агилар на сребърен поднос, в цял ръст, гарниран с карфиол и дафинов лист, овалян в подправки, изпечен на фурна, нагизден с униформата с петте златни пискюла за тържествени случаи и лентите за безгранична храброст на ръкава под рамото, четиринадесет либри медали на гърдите и стръкче магданоз в устата, приготвен да бъде поднесен на другарски банкет от официалните касапи пред вкаменените от ужас гости; присъствуваха безмълвни на изящната церемония на разкъсването и разпределянето и когато във всяка чиния имаше по равна порция от министъра на отбраната с пълнеж от орехови ядки и уханни билки, той даде заповед да започваме: добър апетит, господа.