Избрани творби в два тома. Том втори

си семейните тайни, които не желаеше да отнесе в гроба, разказа му как хвърлили плацентата му на прасетата, божичко, не успях да разбера никога кой от многобройните мъже беше твоят баща, мъчеше се да му обясни заради историята как го беше заченала права и без да си сваля шапката поради досадните мухи по люспите от ферментирала меласа в задната стая на една кръчма, раждането било тежко, призори, през август в преддверието на един манастир, огледала го на светлината на меланхоличните арфи на здравеца и видяла, че десният му тестикул бил голям колкото смокиня, издувал се като мях на духало, а при дишане въздишал като гайда, отвивала го от парцалите, които й дали послушничките от манастира, и го показвала по площадите, по време на панаири, да не би случайно някой да знае по-добър и преди всичко по-евтин цяр от пчелния мед, единственото нещо, което й бяха препоръчали за лошото му състояние, баламосваха я с утешителни приказки, че не трябва да се изпреварва съдбата, казваха й, че в края на краищата детето е годно за всичко друго, освен да свири на духови инструменти, така й говореха, и само една врачка от цирка откри, че новороденото няма линии на дланта, а това ще рече, че е родено за крал, и точно тъй беше; но той не я слушаше, молеше я да заспи и да се рови в миналото, защото по му отърваше да вярва, че онези трудности в отечествената история са бълнувания от треската, заспете, майко, молеше я той, като я завиваше от нозете до главата с един от многото ленени чаршафи, които беше поръчал да изтъкат специално, за да не дразнят раните й, слагаше я да спи на хълбок, с ръка на сърцето, утешаваше я с думите: не си спомняй тъжни работи, майко, във всеки случай аз съм си аз, спи спокойно. Безполезни бяха многобройните и усърдни официални грижи да се смекчи шумът сред обществеността, че матриархът на отечеството се скапвала приживе, разпространяваха измислени лекарски заключения, обаче самите разносвачи на съобщенията потвърждаваха, че е истина това, което самите те опровергаваха: че изпаренията от разлагащото се тяло в спалнята на умиращата били толкова силни, та подплашили дори прокажените, че колели агнета, за да я къпят с прясната им кръв, че изнасяли чаршафите, прогизнали от някаква белезникава течност, която течала от раните й, и колкото и да ги перели, не могли да им върнат първоначалния блясък, че никой не го виждал вече в оборите, където се доят кравите, нито пък в стаите на държанките, където винаги го бяха виждали на разсъмване, дори и в най-тежките времена, че самият архиепископ бил предложил услугите си да извърши последния обред с умиращата, но той го спрял на вратата: никой не умира, отче, не вярвайте на мълвата, казал му той; ядеше от чиния и с една лъжица с майка си въпреки миризмата на диспансер за чумави в стаята, преди да я сложи да легне, я къпеше със сапун „Признателното куче“, а сърцето му спираше от жал, като слушаше нарежданията, които тя даваше с последните струйки глас, какви грижи да се полагат за животните след нейната смърт; да не вземат да оскубят перата на пауните за шапки, няма, майко, отвръщаше той и посипваше шепа креолин по цялото й тяло; да не карат птиците да пеят по празниците, няма, майко, и я завиваше с чаршафа, когато гърми, да изваждат квачките от полозите, че да не излюпят гущери, да, майко, и я слагаше да си легне на сърцето, спи спокойно, целуваше я по челото и през малкото часове, които му оставаха, той спеше по корем, до леглото, нащрек за неспокойния й сън, нащрек за непрестанното й бълнуване, което ставаше все по-свързано с приближаването й към смъртта, подготвяйки се с натрупаната през всички нощи ярост да понесе безграничната ярост на пълния с болка понеделник, когато на разсъмване го пробуди ужасната тишина на света, защото майка му, Бендисион Алварадо, единствената му, беше престанала да диша, и тогава той отви вонящото тяло и на бледата светлина по първи петли видя, че на чаршафа беше нарисувано в профил друго тяло, досущ като нейното, с ръка на сърцето, видя, че по нарисуваното тяло няма пукнатини от чума, нито поражения от старостта, а, напротив, то беше едро и гладко, като нарисувано с маслени бои от двете страни на савана, и излъчваше някакво естествено ухание на свежи цветя, което пречисти болничната миризма в спалнята, и колкото и да го търкаха със селитра и преваряваха в белина, не можаха да изтрият рисунката от чаршафа, защото се беше просмукала от лицевата и от опаката страна на ленената тъкан, а тъканта беше вечна, но той нямаше достатъчно спокойствие, за да оцени мащабите на чудото, и бързо напусна спалнята, като блъсна яростно вратата, и ударът отекна като гърмеж в къщата, и тогава забиха траурно камбаните в катедралата, последваха ги всички черкви и накрая забиха камбаните в цялата страна и биха без спиране сто дена, и тези, които се събудиха от камбанния звън, разбраха, без да си правят илюзии, че той е отново господар на цялата си власт и че загадката на неговото сърце, потиснато от яростта, обзела го от смъртта, се изправяше още по-силна срещу стремежите на разума, достойнството и снизхождението, защото майка му, Бендисион Алварадо, единствената, беше умряла тази сутрин, понеделник, двайсет и трети февруари: и в света започваше нов век на хаос и размирици. Никой от нас не беше достатъчно стар, за да бъде свидетел на онази смърт, но грохотът на погребалната церемония беше стигнал до наше време и ние разполагахме с достоверни доказателства, че през останалата част от живота си той вече не беше предишният; още дълго след стоте дни официален траур никой нямаше право да нарушава неговите безсънни сирашки нощи, не го видяха в траурния дом, който бе изпълнен от гръмкия ек на погребалните камбани, съобщаваше се само часът на траура, говореше се шепнешком, хората от домашната охрана ходеха из къщата боси, както в началото на неговия режим, и само кокошките можеха да правят, каквото си искат в къщата, където всичко беше под забрана, където монархът се бе превърнал в невидим, топеше се от ярост в люлеещия се плетен стол, докато майка му, милата му Бендисион Алварадо, кръстосваше горещите и мизерии чукари в ковчег, пълен със стърготини и ситно натрошен лед, за да не се разложи тялото й още повече, отколкото приживе, защото обхождаше в тържествена процесия най-неизследваните кътчета на неговото кралство, та никой да не бъде лишен от привилегията да почете паметта й, отнесоха го с псалмите на ветровете, увито в тъмен крепон, чак до гарите във високата степ, където го посрещаше със същата скръбна музика същата мълчалива навалица, която в миналите славни времена се беше стичала, за да види властта, скрита в полумрака на президентския вагон, изложиха тялото в Манастира на милосърдието, където една скитница, продавачка на птици в незапомнени времена, беше изтърсила едно ничие дете, което стана крал, за първи път от цял век отвориха портите на това светилище, войници конници организираха хайка за индианци по селата, докарваха ги насила и ги натикваха с приклади в просторния храм, помръкнал от студените слънца на стъклописите, където девет папски епископи отслужваха мрачна литургия: почивай в мир и слава, пееха дяконите и послушниците, мир на праха ти, пееха те, а навън върху здравеца ръмеше под каменните арки на двора, послушниците раздаваха пресен сок от захарна тръстика и хлебчета за бог да прости, продаваха свински ребра, молитвени броеници и бурканчета със светена вода под каменните аркади на дворовете, от лавките по тротоарите се чуваше музика, миришеше на барут, в преддверията на къщата се танцуваше, беше неделя и сега, както винаги, бяха години на веселие по пътеките на бегълците и в мъгливите дефилета, през които майка му, Бендисион Алварадо, беше бродила приживе, следвайки повлечения от федералната вихрушка син, защото по време на войната тя бдя над него и попречи на мулетата да го стъпчат, когато се търкулваше на земята, обвит в едно одеяло в безсъзнание, приказващ глупости поради високата температура от маларията; тя се беше опитала да му внуши старовремския си страх от опасностите, които дебнат хората от високата гола степ в големите градове на брега на бурното море, страхуваше се от вицекралете, от статуите, от раците, които, както разправяха, пиели сълзите на новородените, разтрепери се пред монументалността на президентския дом, който бе съзряла през дъжда в нощта, когато го атакуваха, без да си представи тогава, че в тази къща щеше да умре, същия самотен дом, в който той се намираше, в който се питаше, разгорещен от ярост, легнал по корем, къде, по дяволите си се дянала, в кои драки се е оплело тялото ти, кой пъди пеперудите от лицето ти, въздишаше той, прострян от болка, докато майка му Бендисион Алварадо плаваше под балдахин от бананови листа сред зловонните изпарения на тресавищата, за да бъде изложена в народните училища, в казармите, в селитрените пустини, в индианските колиби; показваха я в домовете на важните личности заедно с един портрет от нейната младост, на него беше бледа, красива, на челото си бе сложила диадема, беше нагиздена с дантели против волята си, беше разрешила да напудрят лицето й, да сложат червило на устните й за първи и последен път, сложиха в ръката й едно лале от коприна, ето така, не така, госпожо, ето така, небрежно отпуснато в скута, и венецианският фотограф на европейските монарси й направи снимка на първа дама, която сега показв