Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Брайън, който се беше поизтегнал на другия край на дивана — замечтан ли, замислен ли, опиянен ли, знае ли човек състоянията на поетите, — се надигна веднага след Камерън и учудващо сърдечно му пожела лека нощ. Погледна часовника си и заяви, че изобщо не е разбрал как е станало толкова късно и че е трябвало по-рано да се оттегли.
— Имаме да доуточним още някои неща, нали, мистър Ван Алън?
— И на мен така ми се струва.
— Тогава утре ще се откажа от сутрешната си разходка, за да имаме известно време, преди да взема влака в единадесет. — Той се поклони малко срамежливо. — Лека нощ, Мелинда. Тоя банкет ще се запомни. Беше много мило от твоя страна да хвърлиш толкова труд. Благодаря ти.
— Но идеята беше твоя — отвърна Мелинда. — Я гледай какъв хубав мъничък прасчо ни купи!
Брайън се засмя.
— Лека нощ, сър — рече той на Вик и тръгна към стаята си.
Обръщенията „сър“ и „мистър Ван Алън“, както и свойското „Мелинда“ няколко мига безсмислено кръжаха из главата на Вик.
— Чудесна вечер — рече той след малко.
— Нали? Не може да не ти е харесало. Я колко тихо беше.
— Така е. А какво стана с новите плочи?
В блуждаещия й поглед се появи проблясък на спомен.
— Съвсем ги забравих, по дяволите. — Тя бавно започна да се надига. Вик я остави да се добере до средата на хола и едва тогава си наложи да стане, за да я задържи. Прихвана я леко над лакътя.
— Почакай до утре. Брайън няма да може да спи.
— Не ме пипай! — сопна му се тя гневно.
Пусна я. Тя остана да се клатушка на място, като го гледаше предизвикателно.
— Много съм изненадан, че Камерън мълча цяла вечер — рече Вик. — Не мислиш ли, че беше редно да ме уведоми за намеренията си?
— Аз му казах да не го прави.
— Аха. — Вик запали цигара.
— Всичко си е чудесно, всичко си е наред. И аз съм си наред.
— Ти си пияна.
— Тони не ми държи сметка за това. Разбира защо се напивам. И въобще той ме разбира.
— О, да, Тони е идеалният мъж, който всичко разбира.
— Да — потвърди тя, — и ще бъдем много щастливи заедно.
— Моите поздравления!
— При това Тони вече е купил два билета за… — Тя замълча, докато се сети — за Мексико Сити! Ще ходи там по работа.
— Аха. И ти ще го придружиш.
— Само това „аха“ си знаеш.
Тя се завъртя на тока си, както имаше навика да прави, когато добре си беше пийнала, и щеше да се строполи, ако Вик не беше я задържал. После веднага я пусна.
— Не мога да ти опиша колко ми беше приятно тая вечер — рече той и леко се поклони, също като Брайън. — Лека нощ.
— Лека нощ — на свой ред го изимитира Мелинда.
21
Към десет и половина на следващата сутрин Вик, Брайън, Трикси и кучето вече пътуваха към Уесли, за да бъдат навреме на гарата. Трикси трябваше да бъде в училище в единадесет без петнадесет, когато специалният автобус щеше да откара училищния хор в Балинджър, за да участвува в конкурса по пеене между началните училища в Масачусетс. Хорът се състоеше от петнадесет деца и щеше да се яви с „Лебедът“ на Сен Санс. Вик намери време да изслуша Трикси още веднъж, преди да тръгнат, но по средата тя нещо се притесни и млъкна. Гласчето й беше пискливо и малко колебливо на високите тонове, но иначе пееше вярно. Вик я остави пред вратата на училището и й обеща точно в дванадесет да бъде в Балинджър.
— А Мелинда няма ли да дойде? — попита Брайън.
— Сигурно не — отвърна Вик. Мелинда изобщо не се интересуваше от хора на Трикси. Като излизаха от къщи, тя още спеше, така че с Брайън не можаха да се сбогуват.
— Мелинда е забележителна жена — рече Брайън, като бавно и отчетливо произнасяше думите, — но ми се струва, че самата тя не се познава.
— Така ли мислите?
— Да. И това е жалкото, защото иначе е пълна с живот.
Вик нямаше какво да отвърне. Не знаеше какво точно мисли Брайън за Мелинда, а и не го интересуваше. Тая сутрин се чувствуваше крайно нервен и раздразнителен, както се чувствува човек, когото го е страх да не закъснее за някъде, и непрекъснато поглеждаше часовника си, като че ли до Уесли им оставаше кой знае колко път.
— Беше ми много добре при вас — поде Брайън. — И искам да ви благодаря, задето взехте толкова присърце оформлението на книгата. Никой друг издател не би направил това, което правите вие.