Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Мелинда дойде от кухнята.
— Какво толкова има да вземем няколко охлюва? На Брайън му се приядоха, а Тони казва, че може да ги приготви. Дайте да си приготвим една истинска галавечеря! — Мелинда замахна с готварската лъжица, завъртя се така, че се намери едва ли не право в ръцете на Камерън, и го потупа по бузата.
Вик погледна към Брайън, който беше дошъл след Мелинда.
— Току-що казах на Тони, че охлювите не са за ядене.
— Тони, хайде отивай да донесеш малко охлюви! — разпореди се Мелинда. Алкохолът вече я хващаше.
Тони тръгна и спря, като погледна Вик.
— Охлювите не са за ядене — потрети Вик.
— Вижте, не съм казвал, че ми са се прияли охлюви! — смутено подхвана Брайън, без да се обръща нито към Мелинда, нито към Вик. — Искам да кажа — не съм казвал такова нещо!
— Не може да не са вкусни, толкова добре се хранят — пържоли ли не щеш, моркови ли, бостонска салата ли… Тони, хайде отивай за охлювите! — Мелинда едва не се строполи върху плъзгащата се врата на хола, като отиваше към кухнята.
Тони гледаше Вик като тъпо животно, като куче, което не е доразбрало какво се иска от него. Масивното му тяло беше готово всеки миг да се размърда.
— Какво ще кажеш, Вик? Трийсетина парчета няма и да ги усетиш!
Вик беше стиснал юмруци. Беше сигурен, че Брайън е забелязал, но продължи да ги стиска.
— Охлювите не могат да се ядат веднага — поде той неочаквано бодро, едва ли не весело. — Трябва да се оставят да гладуват два дни, за да се прочистят. А моите всичките са яли. Мислех, че това ви е известно.
— О — въздъхна Камерън, като прехвърли тежестта си равномерно върху двата си мощни крака. — Колко неприятно.
— Да — съгласи се Вик и погледна Брайън, който напрегнато го наблюдаваше, опрял гръб върху ръцете си на скрина за стъклария. Синята му риза се опъваше по силните заоблени гърди. Очите му гледаха съсредоточено и изненадано като никога досега.
Вик усмихнат изгледа Камерън.
— Съжалявам. Дано следващия път да се сетя два дни да оставя без храна няколко охлюва за вас.
— Много добре — колебливо рече Камерън. Потри отново ръце, усмихна се, сви рамене и изчезна в кухнята.
— Наистина нямах намерение да се захващам с охлювите — усмихна се Брайън. — Беше идея на Мелинда. Казах й, че нямам нищо против, ако вие имате навика да ги ядете. Защото все си мислех, че са ви любимци.
Вик му спести неудобството, като замълча вместо отговор, взе ръката му в своята и го поведе към креслата. Още не бяха седнали, когато Мелинда викна от кухнята:
— Брайън!
Дори на Коледа не бяха сядали на такава трапеза. Мелинда явно се беше постарала — три вида зеленчукови гарнитури, батати, пюре от картофи, три вида десерт на масичка отстрани, кифли в изобилие, а по средата на масата прасенцето, едва-едва закрепено в подноса върху две плитки тави и една голяма форма за торта помежду да не капе на покривката, но, така или иначе, беше покапало, понеже поставките се огъваха под тежестта на подноса. За Вик имаше нещо много смущаващо в това озъбено прасе, а изобилието от храни му беше направо отвратително, макар че двамата гости и Трикси, която се беше прибрала в седем и половина незнайно откъде, изглежда, го възприемаха като голямо домашно угощение и шумно изразяваха радостта си. Едва сега, на масата, Вик си изясни защо Брайън го кара да се чувствува неловко — в държането му към Мелинда имаше нещо от безцеремонността на Камерън. Знаеше, че Брайън намира Мелинда привлекателна, но начинът, по който й се усмихваше, начинът, по който и помогна да си свали престилката, подсказваше, че — съзнателно или не — той следва примера на Камерън, смята я за лесна плячка и е решил да се възползува. Вик си даде сметка и за това, че Брайън е последвал и неговия собствен пример на толерантно поведение към Камерън, и съвсем определено почувствува, че е загубил престижа си в очите му. Струваше му се, че след караницата за охлювите уважението на Брайън към него е намаляло.
Вечерта се изнизваше мъчително. Мелинда се напи прекалено много, за да излезе с Камерън, въпреки че той я покани, настани се на дивана и започна да каканиже вицове и всевъзможни пиянски щуротии, на които Брайън — от любезност ли, от любопитство ли — насила се засмиваше от време на време. Камерън седеше разкрачен на фотьойла на Вик, приведен напред, с бутилка бира в ръка, унесен в някакво тъпо блаженство, което очевидно го застраховаше срещу скуката и пристъпите на умора, защото иначе отдавна да си е тръгнал. Замлъкваха за дълго. За първи път от месеци Вик изпи пет чаши уиски. Цялата тая пошлост гнетеше непоносимо душата му и все пак не можеше да намери сили да отведе Брайън в стаята си, защото би излязло като паническо бягство. Направи мъчителен опит да заговори Камерън било за строителен камък, било за почвената влага или за предстоящата му работа в Мексико, но неговите леко кръвясали, белезникавосини очи непрекъснато се извръщаха към Мелинда и тоя път като никога гласът му не се чуваше. Остана до два и половина.