Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Времето тук минава странно и самите прегради на времето са крехки. Колкото повече се приближаваш към Въртела, толкова повече ще се изкривява времето. За тези, които се приближат към Шайол Гул в реалния свят, ще е също толкова лошо. За всеки изминал за тях ден може да изминат три или четири за тези, които са отдалечени.
Седмица? Светлина! Колко ли неща се бяха случили отвън? Кой беше жив и кой - умрял, докато Перин ловуваше тук? Трябваше да чака на терена за Пътуване, за да се отвори порталът му. Но ако се съдеше по тъмнината, която бе видял през портала на Грендал, беше нощ. До спасителния му портал може би оставаха часове.
- Би могла да ми направиш портал - каза Перин. - Изход навън и обратно. Ще го направиш ли?
Ланфеар помисли, докато минаваше покрай една от мъждукащите палатки, Пръстите й се плъзнаха по платнището и то изчезна.
- Не - заяви тя накрая.
- Но…
- Трябва да се научиш да го правиш сам, ако ще сме заедно.
- _Няма_ да сме заедно - сряза я той.
- Тази сила трябва да е от теб и за теб - продължи тя, без да обръща внимание на думите му. - Слаб си, докато си заклещен само в един от световете. Възможността да идваш тук когато поискаш ще ти даде голяма власт.
- Не ме интересува власт, Ланфеар - отвърна той. Гледаше я. _Наистина беше_ хубава. Не толкова хубава като Файле, разбира се. Но красива все пак.
- Нима? - Тя се извърна към него. - Никога ли не си мислил какво би могъл да направиш с повече сила, повече власт, повече авторитет?
- Това няма да ме изкуси да…
- Да спасиш живота на много хора? Да опазиш деца от глад? Да спреш насилието над слабите, да сложиш край на злото, да възнаградиш доблестта? Власт да направиш хората честни и искрени?
Той поклати глава.
- Би могъл да направиш толкова много добро, Перин Айбара - каза тя, пристъпи към него, докосна лицето му и пръстите й пробягаха по брадата му.
- Кажи ми как да правя това, което прави Убиеца - каза Перин и избута ръката й. - Как се движи той между световете?
- Не мога да ти го обясня - каза тя и му обърна гръб. - Никога не ми е трябвало да науча това умение. Използвам други начини. Би могъл да го изтръгнеш от него. Съветвам те да побързаш, ако искаш да спреш Грендал.
- Да я спра?
- Не разбра ли? - Ланфеар отново се обърна към него. - Сънят, в който тя нахлуваше, не е на някой от хората в този лагер - пространство и разстояние не значат нищо за сънищата. Сънят, в който я видя да нахлува… е на Даврам Башийр. Бащата на жена ти.
И щом каза това, Ланфеар изчезна.
Глава 23
На ръба на времето
Гавин дръпна Егвийн за рамото. Защо не помръдваше? Който и да беше онзи мъж, можеше да усети преливащи жени. Беше засякъл Леане в тъмното, можеше да направи същото и с Егвийн. Светлина, сигурно щеше да го направи, само да потърсеше.
„Ще я метна на рамо, ако не тръгне - помисли той. - Светлина, ще го направя, колкото и шум да се вдигне. Бездруго ще ни хванат, ако…”
Онзи, който се нарече Бао, започна да се отдалечава, като дърпаше със себе си Леане, все още стегната във Въздух. Другите го последваха вкупом, без да обръщат внимание на овъглените останки на пленниците.
- Егвийн? - прошепна Гавин.
Тя го погледна хладно и кимна. Светлина! Как можеше да е толкова спокойна, след като почти трепереше от страх?
Запълзяха назад. Егвийн обърна глава към шараите и хладната й сдържаност прониза ума му през връзката. Името на онзи мъж беше предизвикало това в нея, ако се съдеше по внезапното й стъписване, последвано от мрачна решимост. Какво беше? Барид? Нещо такова. Май го беше чувал и преди.
Гавин искаше да _измъкне_ Егвийн от този смъртен капан. Загърна раменете й с наметалото си на Стражник.
- Най-добре да тръгнем право на изток - прошепна той. - Покрай палатката на походната кухня - каквото е останало от нея - и оттам до границата на лагера. Поставили са пост до терена ни за Пътуване. Ще го заобиколим от северната страна.
Тя кимна.
- Аз разузнавам напред, ти - след мен - продължи Гавин. - Ако видя нещо, ще хвърля камъче назад към теб. Щом го чуеш да тупне, броиш до двайсет и тръгваш бавно след мен.
- Но…
- Не тръгваш първа, за да не се натъкнем на някоя от онези преливащи. Аз ще водя.
- Поне си сложи наметалото - изсъска тя.
- Ще се оправя - отвърна той шепнешком и се измъкна напред, преди тя да има време да възрази. Раздразнението й го жегна и подозираше, че ще му се накара, щом се измъкнеха от това. Е, ако доживееха, щеше дори да се радва.
Щом се отдалечи малко от нея, извади един от пръстените на Кръвните ножове. Беше го задействал с кръвта си, както му беше казала Лейлвин.