Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Мечът на Адолин отново падна в ръката му — твърде лек за големината си. Винаги бе изпитвал някаква сила, когато го държеше. Досега Адолин не се беше чувствал немощен с надяната Броня и с Меч. Дори и обкръжен от паршендите, дори и уверен, че ще умре, той все още усещаше мощ.
А къде бе това усещане сега?
Той се обърна и хвърли оръжието, съсредоточен, както го беше учил Захел преди години; изпрати пряка заповед на Меча, като си представи какво иска да направи той. Оръжието се задържа цяло, завъртя се и проблесна във въздуха. Заби се до дръжката в камъка на скалата. Адолин изпусна дълбока въздишка. Най-после. Той го освободи и Острието изсвистя до мъгла, която изтече като ручейче от разреза.
— Да вървим — обърна се той към телохранителите си, хвана шлема от скалата и се запъти към близкия лагер. Както и можеше да се очаква, ръбът на образувалия стана кратер беше най-изронен тук, на изток. Военният лагер се беше разлял като счупено яйце от костенурка, а с течение на времето бе започнал и да пропълзява върху околните плата.
От този източник на цивилизацията излизаше видимо странно шествие. Множеството арденти в дълги одеяния пееха в хармония, наобиколили паршите, които носеха високо вдигнати като копия големи пръти. Между прътите проблясваше копринен плат, четиридесет стъпки широк; той се бръчкаше на вятъра и прикриваше нещо в средата.
Превръщатели? Обикновено не ги вадеха през деня.
— Чакайте тук — нареди той на охраната си и се затича към ардентите.
Тримата мостови се подчиниха. Ако Каладин беше с тях, щеше да настоява да го последва. Може би държането му бе последица от неговото особено положение. Защо баща му постави един тъмноок войник извън веригата на началство и подчинение? Адолин държеше хората да бъдат уважавани и с тях да се отнасят почтено независимо от цвета на очите, но Всемогъщият бе поставил някои начело, а други — под тях. Просто естественият порядък беше такъв.
Понеслите прътите парши го погледнаха как идва, после сведоха очи към земята. Близките арденти го пропуснаха да мине, при все че им беше неудобно. Адолин можеше да вижда Превръщателите, но не и докато действат.
Във временната копринена стая Адолин намери Кадаш — един от най-старшите арденти на Далинар. Високият мъж някога е бил войник, както показваха белезите по главата му. Той говореше на арденти в кървавочервени одежди.
Превръщатели. Думата означаваше извършващите действието хора и използваните от тях фабриали. Кадаш не бе Превръщател; носеше обикновената сива роба наместо червена, главата му беше обръсната, а лицето — подчертано от квадратната брада. Той видя Адолин, поколеба се, после почтително склони глава. Като всички арденти, и Кадаш бе формално роб.
Такива бяха и петимата Превръщатели. Всеки стоеше прав, с опряна на гърдите дясна ръка, с искрящ фабриал на опакото на дланта. Единият от ардентите изгледа Адолин.
Отче на Бурите — този поглед не бе напълно човешки, вече не. Продължителната употреба на Превръщателя беше променила очите, тъй че те блестяха като скъпоценни камъни. Кожата на жената се беше втвърдила в нещо като камък — гладка, с тънки пукнатини. Все едно беше живо изваяние.
Кадаш се насочи към Адолин.
— Сиятелни господарю — започна той. — Нямах представа, че идвате да надзиравате.
— Не съм дошъл да надзиравам — отвърна Адолин и неловко изгледа Превръщателите. — Просто съм изненадан. Не го ли вършите обикновено нощем?
— Повече не можем да си го позволим, Сиятелни — обясни Кадаш. — Към Превръщателите има отправени твърде много поръчки. Сгради, храна, отстраняване на отпадъци… За да сме в състояние да направим всичко, ще ни се наложи да обучим множество арденти на всеки фабриал, а после да работим с тях на смени. Баща Ви даде одобрението си по-рано тази седмица.
Това привлече погледите на ардентите в червени дрехи. Какво ли си мислеха за това, че някой друг ще се обучава на техните фабриали? Почти изцяло отчуждените им изражения бяха непроницаеми.
— Разбирам — рече Адолин. В името на Бурите, ние зависим изключително много от тези неща. Всички приказваха за Мечовете и Броните, за преимуществата от тях във войната. В действителност обаче, странните фабриали — и създаваното от тях зърно — позволиха войната да протече по досегашния начин.
— Можем ли да продължим, Сиятелни? — попита го Кадаш.
Адолин кимна, Кадаш се върна при петимата и отдаде няколко кратки нареждания. Говореше бързо и напрегнато. Беше странно човек да наблюдава това при него — обикновено Кадаш бе спокоен и невъзмутим. Превръщателите се отразяваха така на всички.