Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
По едно време запита старика с онази типична снизходителност, с която му говореше, за да го приравнява уж към себе си, на колко години е малкото му внуче.
— Джон Едуърд — започна старикът, като оставя бавно ножа и вилицата, за да си помисли. — На колко е години ли? Чакайте да си помисля.
Бащата на Маршалси се почука по главата. (— Паметта отслабва.)
— Джон Едуърд ли, сър? Да ви кажа, забравил съм. Не мога сега да си спомня точно, сър, дали беше на две години и два месеца или на две години и пет месеца. Но е нещо такова.
— Не, не си блъскай ума над това сега — отговори той с безкрайно търпение. (— Способностите му видимо западат — старецът ръждясва от живота, който води!)
Колкото повече открития от подобен характер мистър Дорит си внушаваше, че изнамира у старика, толкова повече сякаш го заобичваше; а когато се надигна от стола след чая, за да се сбогува със стареца, който каза, че се страхувал, благородни господине, че часът за прибирането му наближавал, самият той се изпъчи, за да изглежда колкото може по-строен и по-здрав.
— На това не му викаме шилинг, Ненди, да знаеш — каза той, като му мушна един в ръката, — на това му викаме тютюн.
— Благородни господине, благодаря ви. Ще си купя тютюн. Моите благодарности и уважение към мис Еми и мис Фани. Желая ви лека нощ, мистър Кленъм.
— И да не ни забравяш, стари ми Ненди — каза Бащата. — Пак да дойдеш, помни, винаги, когато имаш свободен следобед. Не бива да излизаш, без да ни навестяваш, иначе ще ти се разсърдим. Лека нощ, Ненди. Внимавай, като слизаш по стълбите, Ненди; много са неравни и изтъркани.
С тези думи той поостана на стълбищната площадка и изчака старчето да слезе до долу; а когато отново влезе в стаята, заяви с някакво надуто задоволство:
— Тъжна гледка, мистър Кленъм, макар да е утешително това, че той самият не го осъзнава. Бедничкият старик е една нещастна развалина. Духът му е сломен и смазан — унищожен, — изтръгнат от него, сър, напълно!
Понеже Кленъм имаше за цел да се забави там, той отговори каквото можа на тези думи и застана край прозореца с Бащата, докато Меги и нейната майчица миеха чайния сервиз и разтребваха масата. Забеляза, че събеседникът му стои на прозореца със самочувствието на приветлив и достъпен владетел и че когато някой от поданиците долу в двора поглеждаше нагоре, начинът, по който мистър Дорит отговаряше на поздрава му, твърде много напомняше на кралска благословия.
Когато малката Дорит седна край масата със своята бродерия и Меги с нейната — на леглото, Фани започна да си връзва шапката, което значеше, че се готви да си отива. Артър, който все още преследваше своята цел, остана. В това време вратата се отвори без никакво почукване и вътре влезе мистър Тип. Той целуна Еми, докато тя се надигаше да го посрещне, кимна на Фани, кимна на баща си, хвърли свъсен поглед към гостенина, без да даде вид, че го познава, и седна.
— Тип, миличък — обади се кротко малката Дорит, смутена от това, — нима не видя…
— Да, Еми, видях. Ако имаш пред вид присъствието на някой посетител тук, в стаята — казвам, ако говориш ей за оня — отговори Тип и изметна рязко глава към по-близкото си до Кленъм рамо, — видях!
— И това ли ще кажеш само?
— Това ще кажа само. Надявам се — додаде високомерният младеж след минутно мълчание, — надявам се, че посетителят ще ме разбере, когато кажа, че това е всичко, което ще кажа. С две думи, надявам се, посетителят ще разбере, че не се е отнесъл към мен като към джентълмен.
— Не го разбирам това — спокойно отбеляза омразната личност, за която ставаше дума.
— Не? Ами добре тогава, за да ви го изясня, сър, бих желал да ви уведомя, че когато се обръщам към някого с — както смятам — добре аргументирана молба, една належаща молба, една деликатна молба към някого за един дребен временен заем, който почти нищо няма да му струва — който почти нищо няма да му струва, обърнете внимание! — и когато този индивид ми отговори, че молел да бъде извинен, аз смятам, че той не се е отнесъл към мен като към джентълмен.
Бащата на Маршалси, който наблюдаваше мълчаливо сина си, в мига, в който чу думите му, подхвана с гневен глас:
— Как се осмеляваш… — Но синът му го прекъсна:
— Хайде сега ти пък не ме питай как съм се осмелявал, татко, защото това са глупости. А що се отнася до начина на поведение, което съм избрал спрямо тук присъствуващия индивид, би могъл да се гордееш, че все пак се държа достойно.