Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Заведете ме при него. — Хвърля поглед назад към мен. — Ела с мен, Жакета. Искам да яздиш с мен.
Докато яздим по пътя, ранените и победените войници се отдръпват, със сведени глави, вдигнали ръце, опасявайки се, че някой ще ги удари. Докато приближаваме към града, виждаме мъртъвците, които лежат в полята. На главната улица опитните стрелци на Уорик са паднали сред лъковете си, с глави, разцепени от бойни брадви, с кореми, разпорени с мечове. Кралицата продължава да язди напред, сляпа за ужаса на всичко това, а принцът язди до нея, сияещ от победата ни, вдигнал високо пред себе си малката си сабя.
Направили са лагер за кралицата далече от ужасите на града. Кралското знаме се развява над палатката ѝ, вътре гори мангал, постлани са килими, за да я предпазят от калта. Влизаме в голямата шатра, която служи за нейна приемна, една малка палатка отзад ще бъде нейна спалня. Тя се настанява на стола си. Заставам до нея, принцът е между двете ни. За първи път от дни тя изглежда несигурна. Хвърля поглед към мен.
— Не зная в какво състояние ще бъде той — е всичко, което казва. Слага ръка върху рамото на принца. — Изведи го, ако баща му не е добре — казва ми тихо. — Не искам да вижда…
Платнището на входа се отваря и въвеждат вътре краля. Той е топло облечен, с дълга роба, ботуши за езда и дебела наметка на раменете, с качулка, нахлузена на главата му. Разпознавам застаналите зад него на входа, лорд Бонвил и сър Томас Кириъл, мъже, които служеха с първия ми съпруг във Франция, предани мъже, добри хора, които се присъединиха към каузата на Йорк още в първите дни и са били с краля по време на цялата битка, за да го пазят.
— О — казва неясно кралят, като обхваща с поглед кралицата и сина си. — А… Маргарет.
През тялото ѝ преминава тръпка, когато вижда, когато всички виждаме, че той отново не е добре. Почти не може да си спомни името ѝ, усмихва се разсеяно на принца, който коленичи пред баща си за благословия. Хенри неуверено полага длан върху главата на малкото момче.
— А… — казва той. Този път изобщо не успява да намери името в размътения си ум. — А… да.
Принцът се изправя. Поглежда баща си.
— Това са сър Томас и лорд Бонвил — казва кралят на съпругата си. — Бяха много добри… много добри.
— Как? — изсъсква тя.
— Постоянно ме развеселяваха — казва той с усмивка. — Докато всичко това продължаваше, знаеш. Докато траеше шумът. Играхме на топчета. Аз спечелих. Беше ми приятно, че можех да играя, докато продължаваше шумът.
Кралицата поглежда покрай него към лорд Бонвил. Той застава на едно коляно и казва тихо:
— Ваша светлост, той е много отпаднал. Понякога не знае кой е. Останахме с него, за да му попречим да се залута нанякъде и да пострада. Обърква се и се губи, ако не го държим под око. А после се изплашва.
Тя скача на крака.
— Как се осмелявате? Това е кралят на Англия! — казва тя. — Той е съвсем добре.
Изразът на лицето ѝ принуждава Бонвил да замлъкне, но сър Томас Кириъл почти не я чува: наблюдава краля. Пристъпва напред да подкрепи Хенри, който се олюлява и дава вид, че всеки миг може да падне. Отвежда краля до освободения стол на кралицата и го настанява.
— Не, страхувам се, че не е добре — казва той тихо, като помага на Хенри да седне. — Напълно объркан е, ваша светлост. Далече е от всички ни, Бог да го благослови.
Кралицата се извърта към сина си с побеляло от ярост лице.
— Тези лордове задържаха вашия баща, краля, в плен — казва тя безцеремонно. — От каква смърт бихте искали да умрат?
— Смърт? — Бонвил вдига поглед, потресен.
Сър Томас, който още държи ръката на краля в успокояващ жест, казва:
— Ваша светлост! Ние го опазихме невредим. Обещаха ни да можем да си тръгнем безпрепятствено. Той самият ни даде дума!
— От каква смърт бихте предпочели да умрат тези бунтовници? — повтаря тя, като се взира в сина си. — Тези мъже, които държаха баща ви в плен, а сега се осмеляват да твърдят, че е болен?
Малкото момче слага ръка върху ръкохватката на сабята си, сякаш би искало да ги убие лично.
— Ако бяха мъже от обикновен произход, щях да ги изпратя на бесилката — казва той с пискливото си детско гласче, като изрича красиво всяка дума, както го е учил възпитателят му. — Но тъй като са лордове и перове на кралството, казвам, че трябва да бъдат обезглавени.