Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
На втория ден от нашия поход, докато яздим начело на армията, виждаме самотен ездач, застанал край пътя, който явно чака да се приближим. Ричард кимва на Антъни и Джон и казва:
— Вървете да видите кой е. И внимавайте. Не ми се иска да се окаже, че е съгледвач, а Уорик е от другата страна на хълма.
Двете ми момчета се отправят в бавен галоп към мъжа, хванали поводите в левите си ръце; десните им ръце са протегнати напред, за да покажат, че не държат оръжие. Мъжът се отправя към тях в тръс, като прави същия жест. Спират, за да поговорят кратко, после и тримата се обръщат и поемат към нас.
Непознатият е изпоцапан от калта по пътя, козината на коня му е сплъстена от пот. Не е въоръжен, на хълбока му виси ножница, но е изгубил меча си.
— Вестоносец — казва Антъни, като кимва на кралицата, която е спряла коня си и чака. — Лоши новини, опасявам се, ваша светлост.
Тя чака безстрастно, както една кралица би трябвало да посреща лошите новини.
— Едуард Марч излезе от Уелс като слънце посред зима — казва мъжът. — Бях там. Джаспър Тюдор ме изпрати да ви предупредя да се пазите от слънцето в неговото великолепие.
— Не го е сторил — прекъсва го съпругът ми. — Джаспър Тюдор не е изпращал подобно съобщение никога в живота си. Кажи ни каквото са ти наредили да ни съобщиш, глупако, и не преувеличавай.
Смъмрен, мъжът се изправя на седлото.
— Тюдор ми поръча да кажа следното: че неговата армия е победена, а той се укрива. Сблъскахме се с войската на Йорк и загубихме. Сър Уилям Хърбърт поведе силите на Йорк срещу нас; Едуард Марч беше до него. Направиха пробив в позицията на уелсците и ни прегазиха, Джаспър ме изпрати при вас да ви предупредя. Беше потеглил да се присъедини към вас, когато Едуард ни препречи пътя.
Кралицата кимва.
— Джаспър Тюдор ще се присъедини ли към нас?
— Половината му войници са мъртви. Хората на Йорк са навсякъде. Съмнявам се, че ще се промъкне. Може вече да е мъртъв.
Тя си поема рязко дъх, но не казва нищо.
— Яви се видение — казва мъжът, като хвърля плахо поглед към Ричард.
— Кой друг го видя? — настоява той раздразнено. — Всички? Или само вие? Или просто си мислите, че сте го видели?
— Всички го видяха. Затова изгубихме. Всички го видяха.
— Няма значение — казва съпругът ми.
— Какво беше? — пита кралицата.
Съпругът ми въздъхва и подбелва очи.
— В небето, над Едуард, граф Марч, когато той издигна знамето си, се показа утринното слънце, а после се явиха три слънца. Три слънца в небето над него, едното заблестя върху него. Беше като чудо. Не знаехме какво означава; но видяхме, че е благословен. Не разбрахме нищо повече.
— Три слънца — повтаря кралицата. Обръща се към мен: — Какво означава това?
Извръщам се, сякаш тя може да види, отразени в очите ми, трите слънца, които видях, сияещи ослепително над водата на Темза. Тези три слънца са ми познати, тези три слънца съм видяла. Но не знаех какво означават, и все още не зная.
— Някои казаха, че благословената Троица се явила в чест на Едуард Марч. Но защо Отецът, Синът и Светият Дух биха благословили един бунтовник? Някои казаха, че това били той и двамата му живи братя, родени да се издигнат високо.
Кралицата ме поглежда. Поклащам глава и оставам безмълвна. Надявах се, че ще видя през кое годишно време ще се съвземе кралят, когато излязох в онази студена утрин и се взрях в отблясъка по водите на реката. Търсех с поглед въздигането на моя крал, но вместо това видях три слънца да се появяват от мъглата и да сияят ярко.
— Какво означава това? — Мъжът също пита мен, сякаш очаква да знам.
— Нищо — казва съпругът ми твърдо. — Означава, че слънцето е светело ярко и всички сте били заслепени от страха. — Обръща се отново към човека. — Не искам да знам за разни видения. Искам да чуя колко време изминават за един ден. Ако Едуард, начело на войската, която поведе на запад, тръгне обратно, придвижвайки се колкото може по-бързо, кога мислите, че ще стигнат до Лондон?
Мъжът се замисля: толкова е уморен, че не може да пресметне дните.
— Седмица? Три-четири дни? — пита. — Той е бърз. Той е най-бързият пълководец, когото съм виждал. Току-виж се появил тук и утре.
Тази вечер съпругът ми изчезва от нашия лагер, и се връща късно, когато кралицата се готви да се оттегли.