Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Ваша светлост, моля за позволение да доведа един приятел, който иска да се присъедини към нас.
Тя се надига от мястото си.
— Ах, Ричард, вие ми служите добре. Доведохте ми голям командир като сър Андрю Тролъп, който спечели за нас Лъдфорд, без да вдигне меча си. Кого водите сега?
— Трябва да ми се закълнете, че ще му простите за едно предишно прегрешение — казва той.
— Прощавам му — казва тя непринудено.
— Значи е помилван? — иска да се убеди Ричард.
— Удостоен е с кралско помилване. Имате думата ми.
— Тогава позволете ми да ви представя сър Хенри Лъвлейс, който с гордост идва да ви служи — казва той.
Тя протяга ръка и приятелят на Ричард пристъпва напред, покланя се и я целува.
— Не винаги сте бил мой приятел, сър Хенри — отбелязва тя хладно.
— Тогава не знаех, че Йорк ще се опита да вземе короната — казва той. — Присъединих се към него само за да се убедя, че съветът ще бъде добре ръководен. А сега Йорк е мъртъв. Зная, че идвам при вас късно: преди последната ви битка и окончателната ви победа. Но съм горд да се присъединя към вас сега.
Тя му се усмихва: все още може да разбуди своя неустоим чар.
— Радвам се, че ще ми служите — казва тя. — И ще бъдете добре възнаграден.
— Сър Хенри казва, че Уорик се е окопал около Сейнт Олбънс — казва ѝ съпругът ми. — Трябва да го разбием, преди Едуард Марч да може да пристигне и да го подкрепи.
— Не се страхуваме от едно деветнайсетгодишно момче, нали? Андрю Тролъп ще командва моята армия заедно с вас, лорд Ривърс. И ще нападнем веднага, както предлагате.
— Ще изготвим план — казва Ричард. — А сър Хенри ще се върне при Уорик и ще остане при него, докато започне битката. Ще потеглим тази вечер, по тъмно. Ако имаме късмет, ще връхлетим върху тях, когато си мислят, че все още сме на един ден път.
Кралицата му се усмихва.
— Ще се приготвя — казва тя.
Чакаме. Кралската армия с шотландските части минава почти безшумно по пътя в тъмнината. Шотландците са боси, нямат коне, могат да изчезват беззвучно в нощта. Харесва им да изникват неочаквано от мрака, за да убиват. Ричард е начело, синът ни Антъни командва отряд, а Джон предвожда конницата. Кралицата и аз дремем в столовете си, от двете страни на затрупания огън в голямата зала на доминиканския манастир в Дънстейбъл, облечени в дрехи за езда, готови да се качим на конете си и да потеглим напред или да побегнем, в зависимост от това как ще потръгне битката. Тя държи принца до себе си, макар че той е неспокоен и си играе със своя щит с лебеда. Казва, че иска да язди с войниците, че може да е само на седем години, но е достатъчно голям да убива враговете си. Тя му се смее, но никога не го укорява.
Сейнт Олбънс
Пролетта на 1461 г.
Налага се да чакаме цял ден. Когато се стъмва, един човек от свитата на кралицата се връща на кон при нас и казва, че градът е превзет, Сейнт Олбънс е наш, и ужасният позор от по-раншното ни поражение там е заличен. Принцът захвърля щита и изтичва за меча си, а кралицата съобщава на свитата си, че можем да продължим. Докато яздим на юг, заобиколени от стражи с извадени саби, чуваме шума от битката, накъсани залпове от топове, които стрелят с мокър барут. Започва да вали сняг — студени мокри снежинки, които се топят по раменете и главите ни. От време на време виждаме мъже, бягащи от битката, задаващи се по пътя към нас, но когато зърват нашия отряд с извадени саби, прескачат някоя порта и влизат в някоя нива, или се шмугват в къпинака и изчезват. Не можем да разберем дали са войници на Уорик или наши.
Спираме извън града и кралицата изпраща двама съгледвачи напред. Когато се връщат, те ликуват.
— Уорик събра войниците си на Ноумансланд Комън и откри стрелба по нашите редици. Но после сър Хенри Лъвлейс изведе войниците си от армията на Уорик, като остави пролука в неговата позиция, и нашата конница връхлетя право в нея.
Кралицата свива ръката си в юмрук и я притиска към гърлото си:
— И?
— Направихме пробив! — изкрещява мъжът.
— Ура! — провиква се принцът. — Ура!
— Разбили сме Уорик?
— Той даде сигнал за отстъпление, побягна като попарена котка. Войниците му бягат или се предават. Спечелихме, ваша светлост. Спечелихме!
Кралицата се смее и плаче едновременно, принцът е извън себе си. Той измъква малката си сабя и я завърта около главата си.
— А кралят? — пита тя. — Моят съпруг, кралят?
— Лорд Уорик го доведе до битката, но изостави него и целия обоз, когато побягна. Той е тук, ваша светлост.
Внезапно тя сякаш се стъписва. Разделени са от седем месеца, и през всеки ден, откакто са разделени, тя е била на път, в поход или в укритие, живяла е като разбойник, като крадец; докато през цялото това време той живя в покоите ѝ в двореца Уестминстър, или се молеше в някой манастир, слаб като момиче. Разбира се, тя се страхува, че той пак е изгубил разсъдъка си. Разбира се, опасява се, че той няма да я познае.