Острието на Тишал

Общественият интерес към делата на Студията достигна върховата си точка за последните седем години; от времето на „Заради любовта на Палас Рил“ ситуацията в Отвъдие не беше пленявала въображението на публиката до такава степен. Печалбата на Студията нарастваше с такива темпове, че представители на президента Търнър обявиха публично, че той има намерение да преразгледа в съда условията на договора си, за да бъде удвоена сегашната му заплата.

И сред целия този фурор Джед Клиърлейк — което беше почти неизбежно — успя да направи журналистическия удар на годината: интервю на живо със самия бивш император на Анхана.

— Ясно е — рече Тан’елкот мрачно, обръщайки се непринудено така, че светлината да очертае величествения му профил, — че Студията не казва цялата истина. Помислете си: преди по-малко от седем години Каин разруши моето управление — започвайки кървава война за трона, — за да спаси живота на Палас Рил. Не вярвам, че би тръгнал срещу нея независимо от причините. Няма да оспорвам факта, че тя беше безумна и опасна за всяка жива душа в моя свят; както може би си спомняте, аз се сражавах с нея лице в лице — и мисъл срещу мисъл. Смятам, че я познавам по-добре дори отколкото я познава нейният съпруг. Но моите думи не успяваха да го разколебаят дори най-малко, когато станеше въпрос за нея. Веднъж ми каза, че за да я спаси, би изпепелил целия свят. Вярвам, че това е самата истина. Той е толкова своенравен, толкова егоистичен, толкова равнодушен към нуждите на обществото и цивилизацията. И що за глупост, че ще иска да го погребат в Анхана? Това е нелепо! Анхана не беше негов дом, тя му беше месторабота. Обича я не повече, отколкото чиновникът обича терминала си.

В този момент Клиърлейк любезно насочи вниманието на публиката към един факт, който тя може и да не беше забелязала: че Тан’елкот продължава за говори за управителя Майкълсън в сегашно време.

— Разбира се — отговори Тан’елкот с обичайната си хладна учтивост. — Аз не вярвам, че Каин е мъртъв.

Клиърлейк заломоти като дефектен терминал; Тан’елкот само се усмихваше пред камерите. Когато Клиърлейк най-накрая успя да формулира въпроса си, бившият император отговори без никакво колебание.

— Разбира се, че президентът Търнър излъга. Ръководството на Студията винаги лъже — за това им плащат. Въпросът е: в какво точно излъга? Ако Каин е мъртъв — къде е тялото му? „Изгубено в скалите под Седлото на Хрил“? — презрително цитира той. — Как ли пък не! Дали е било Седлото на Хрил, или водопадът Райхенбах7?

Той се обърна към целия свят, гледащ го през камерите.

— Докато не видя със собствените си очи — докато не пипна студеното му, небиещо сърце със собствената си ръка, — никога няма да повярвам, че Каин е мъртъв.