Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Разследването на „Зелените рицари“ доведе криминалната полиция до някоя си Администратор Кери Вурхийс, ръководител на отдела по биобезопасност на Студията в Сан Франциско. Администратор Вурхийс беше неоткриваема за коментар, но няколко от сътрудниците ѝ в отдела бяха обширно интервюирани и те разказаха за някои промени в поведението на ръководителката си, съвпаднали с началото на нейното „приятелство“ с Шана Лейтън. Когато криминалната полиция обискира окландския апартамент на Администратор Вурхийс, в ядрото с данни на терминала ѝ бяха намерени шифровани документи, свързани със „Зелените рицари“, а също така и дневник, намекващ, че отношенията ѝ с Шана Лейтън са отишли отвъд пределите на обикновеното приятелство.
Но истинската буря се разрази, когато надежден източник в Студията разпространи записи от охранителните камери на Студията за пожара в Екзозеума, от които обществеността узна колко близо е била до това да изгуби Каин завинаги, а опитен репортер откри показателния факт, че Студията е купила къщата на Майкълсън и правата на всичките му Приключения.
Загадката на изчезването на Майкълсън започваше да придобива оттенъка на мащабен заговор, със слухове за тайни мисии и спонсорирани от Студията „батальони на смъртта“. Беше ли го убила Студията? Цяло денонощие се носеше слух, че Майкълсън е бил видян да посещава нелегална клиника за пластична хирургия в Кабул; наистина ли се укриваше, или Студията го беше изпратила на мисия срещу екотерористите? И каква връзка имаше това с епидемията от ХРВП в Отвъдие и с вече всеизвестната хомосексуална любовна афера между Палас Рил и терористката Кери Вурхийс?
Два дни по-късно в залива беше открито да плава полуразложеното тяло на Администратор Вурхийс; в ядрото с данни на палмпада ѝ беше записана пълната ѝ изповед. Тя беше заразила провизии, чакащи да бъдат изпратени в минната колония на Трансдея, с няколко различни щама на ХРВП. Според несвързания си разказ беше направила това, за да привлече вниманието на обществеността към опасностите за Отвъдие поради експлоатирането на ресурсите му от страна на Земята.
Тя беше направила този запис заради чувството за вина и заради агонията от това, че е била предадена, когато е научила, че нейната любима, Шана Лейтън — нейният ментор, нейният идол, — я е измамила. Шоумен Лейтън никога не е възнамерявала да спре развитието на епидемията; а се заклела, че ще отиде в Отвъдие и в облика на Палас Рил ще продължи борбата срещу онези, които вредят на природата — срещу всеки, който обработва земята, за да изхранва семейството си, или дори събира паднали клони, за да си пали огън.
Кери Вурхийс не можела да живее, знаейки, че е извършила немислимото. И е извършила това немислимо — както беше отбелязал Джед Клиърлейк с онова трагично-иронично остроумие, за което повечето мрежови репортери могат само да си мечтаят — заради любовта на Палас Рил.
Във фурора, съпровождащ търсенето на Каин, Гейл Келър много бързо стана знаменитост и се представи доста добре на множество мрежови интервюта. Неговите мазни маниери на човек, който явно крие секретна информация, чудесно се балансираха с преданата му защита на управителя Майкълсън; лоялността се смята за главна добродетел на кастата на Занаятчиите. Келър постоянно настояваше, че Майкълсън е бил предан на своята работа, на Студията и на целия свят — той е бил истински отборен играч. Вярно, че управителят беше действал прибързано, изпращайки Палас Рил в Отвъдие, без преди това да разследва причините за епидемията, но не бива да се забравя какъв е бил той преди това, нали така? Каин беше човек на действието; управителят Майкълсън беше видял шанс да разреши кризата почти незабавно и с минимални разходи за Студията. Това е било отговорно ръководно решение въпреки катастрофалните последици. Във всеки случай Майкълсън не би могъл да знае предварително до каква степен е обезумяла съпругата му и какво планира да извърши.
„Кой мъж в края на краищата — отбелязваше Келър във всяко от интервютата, свивайки рамене — би могъл да знае наистина какво си мисли жена му?“
Когато мистерията с изчезването на Майкълсън най-накрая се разреши, трагичните новини бяха съобщени на обществеността лично от президента на Студията, Бизнесмен Уестфийлд Търнър, по време на пресконференция на фона на римската фасада на Центъра на Незаетите в Женева.