Последният валс на Матилда

— А. — Отсреща настана дълго мълчание.

Джени погледна Даян и двете допряха глави до слушалката. Въпреки горещината в кухнята, тя почувства, че й става студено и макар че бе нетърпелива да научи още подробности, нещо като че я караше да прекъсне разговора.

— Какво има, Джон? Какво е това, което не искаш да ми кажеш?

От другата страна се чу въздишка и шумолене на хартия.

— Това е една дълга и объркана история, Дженифър. Може би е по-добре да дойдеш в Сидни, за да ти обясня?

Тя почти се засмя на нотката надежда в гласа му.

— Предпочитам да ми го кажеш сега, Джон. Все пак не би могло да е чак толкова заплетено.

Последва нова въздишка и шум от разлистване на документи.

— Питър дойде при мен няколко години, преди да умре. Беше попаднал на една ферма, Чаринга, и искаше аз да изготвя документите. Изглежда около тази ферма имаше някаква интригуваща история и Питър дълго бе проучвал нещата, преди да се обърне към мен. Щом уредихме документите, той ме помоли да запазя в тайна новата придобивка, докато не дойде времето, когато той самият щеше да ти обясни всичко.

Джени се намръщи.

— Защо ще го пази в тайна, след като историята е била толкова интересна? Нищо не разбирам.

Отсреща отново настъпи мълчание.

— Той знаеше, че ще се разстроиш — дойде тихият отговор.

— Тогава защо е купил проклетата ферма, след като го е знаел? — Тя си пое дълбоко дъх. — Има ли нещо, което не ми казваш?

Отново мълчание.

— От къде си разбрала за семейство Макколи?

Разговорът заприлича на игра на въпроси и отговори. Джени отговори на въпроса с въпрос.

— Питър идвал ли е някога в Чаринга, Джон?

— Доколкото знам, не. Той възнамеряваше да отидете заедно на годишнината от сватбата ви. Тогава щеше да ти разкаже историята на фермата.

— Само че умря, преди да може да го направи.

Джон Уейнрайт се изкашля.

— Смъртта на Питър означаваше, че аз трябва да уредя формалностите около предаването на Чаринга. Той искаше ти да посетиш мястото и да го опознаеш, преди да научиш останалото.

— Да, мога да разбера защо е искал първо да обикна мястото. — Джени погледна към ръката си. Медальонът бе свит в дланта й като змия, която се кани да нападне. — Щом Питър не е идвал никога в Чаринга, откъде е взел медальона на Матилда?

— Попаднал е на него, докато е проучвал Чаринга. Не знам откъде го е взел — отговори бързо адвокатът. — Нека да минем на въпроса за наследството ти: Питър беше най-педантичният човек, когото някога съм срещал. Той се бе подготвил за всяка непридвидима случайност, настояваше да направи завещанието си и да уреди реда на последователност на нещата, в случай че немислимото се случи. Ето защо ме сварваш малко неподготвен. От къде разбра за семейство Макколи?