Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Матилда и Фин прекараха две седмици в изследване на острова, като отделяха време да се попекат на слънце и да поплуват в студените води. Те посетиха Хобарт, изкачиха Маунт Уелингтън, обиколиха пазара на крайбрежния град и плаваха до околните островчета. Вечер хапваха вкусни сладководни раци или пъстърва, придружени от добро вино, произведено от новите лозя в Мурила.
Нощем тя лежеше в прегръдките му, след като се бяха любили, сънена, преситена и задоволена. Никога, дори и в най-смелите си мечти, не бе си представяла по-идеален меден месец.
— Искаше ми се да бяхме останали по-дълго — каза тъжно Матилда, когато самолетът се приземи на пистата.
Фин хвана ръката й и я стисна.
— Обещавам ти, че пак ще те заведа там, преди да остареем и побелеем — каза той и се усмихна. — Това ще бъде нашето специално място.
Когато пристигнаха в Чаринга, видяха, че аборигените битжара си бяха отишли. През последната година се местеха все по-надалече, но сега колибите бяха празни, огнището бе студено.
Матилда се натъжи. Това бе краят на една ера, но и началото на нещо много по-добро. Може би по техния си тайнствен начин бяха разбрали, че тя вече нямаше нужда от тях.
Ежедневието пое своя обичаен ход. Фин си премести нещата в Чаринга и назначи в Уилга управител. Той продължи да отглежда коне, но имаше нужда от човек, който да наглежда фермата. След шест месеца те отидоха до Броукън Хил, видяха се с Джефри Банкс, с когото се бяха уговорили по телефона да подготви документите, и подписаха споразумение за сливането на двете ферми.
Матилда направи допълнение към завещанието си, което включваше двата имота, и не можа да не се усмихне на Джефри Банкс, докато го подписваше. Колко прав се оказа той. Животът наистина беше пълен с изненади.
Двамата се върнаха в Чаринга и Матилда изчака да се навечерят и да излязат на верандата. Фин я придърпа в скута си и те се загледаха към луната, която бавно изплуваше над дърветата.
— Фин, трябва да ти кажа нещо — заговори накрая тя. — Свързано е с онова посещение, което направих, докато си поръчваше новите ботуши за езда.
Той се гушеше във врата й, наболата му брада я караше да изтръпва от удоволствие.
— Ммм?
Тя се отскубна от него със смях.
— Как мога да се съсредоточа, когато правиш това, Фин? Спри за момент и ме чуй.
Той я захапа нежно по врата.
— Още съм гладен — изръмжа.
— Фин — каза твърдо тя, — трябва да ти кажа нещо много важно.
Той я погледна и лицето му изведнъж придоби сериозно изражение.
— Какво има, Моли?
— Ще си имаме бебе — съобщи тихо тя, като зачака реакцията му.
Фин зяпна от учудване, после зарадван и възхитен от новината се усмихна широко. После я вдигна и завъртя в кръг.
— Ти, малка хитрушо! Защо не ми каза по-рано?
Тя се разсмя и започна да го умолява да я пусне на земята.
— Защото исках да съм сигурна — отговори останала без дъх. — На моята възраст това ми се струваше направо невъзможно.
Той започна да я целува нежно, после все по-страстно.
— Скъпото ми момиче — шепнеше срещу устните й, — обещавам ти, че нашето дете ще има най-хубавата ферма в Нов Южен Уелс и най-любящите родители. О, Моли, Моли, това е най-големият подарък, който можеше да ми направиш.
Матилда не можеше да си намери място от щастие. Все още не вярваше, че е бременна и често слагаше ръка на корема си, за да се увери, че не сънува. Копнееше времето да мине по-бързо и едновременно с това ценеше всяка минута от това чудо.
Непрекъснато си повтаряше, че е голяма щастливка — толкова обичана и желана след годините на самота. На детето нямаше да му липсва нищо. Двамата с Фин щяха да го обичат и да се грижат за него, то щеше да расте силно и здраво сред чистия въздух на Чаринга и Уилга.
Бебето щеше да се роди през зимата. Стригането на овцете почти бе приключило. Матилда влезе в последните шест седмици от бременността и почувства, че влажното и горещо време все повече изцежда силите й. Навън валеше и реката можеше всеки момент да прелее. Фин бе отишъл с овчарите да съберат стадото и да го закарат на по-високите пасища, после щеше да отиде до Уилга, за да се увери, че фермата е готова да посрещне зимата.