Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Матилда се движеше с мъка из къщата, тежестта на бебето правеше горещината още по-непоносима. Искаше да довърши ремонта на детската стая, която Фин пристрои от едната страна на къщата и въпреки че той не й позволяваше да работи, смяташе да го изненада.
Освен това се ядосваше на себе си, че е станала отпусната и ленива и по цял ден не прави нищо. Време бе да се заеме с някаква работа.
Матилда напълни една кофа с вода, взе ножа за рязане на хартия, за да изстърже с него напукания лак, приготви парцали за бърсане и паста за полиране на мебели и се отправи с тромави стъпки към детската стая. Тя бе малка и светла, с голям прозорец с изглед към ливадата, и ухаеше на скоро отсечено дърво. Тя бе боядисала стените в бяло и искаше да изрисува над детското креватче, което Фин скова преди няколко седмици, малък стенопис на Чаринга. Стенописът щеше да е изненада и тя бе доволна, че Фин ще се забави достатъчно, за да има време да го довърши. Суетенето му и прекомерните грижи щяха само да й пречат.
Фин бе донесъл от Уилга скрин и гардероб, който Матилда искаше да почисти, преди да започне да рисува. Всичко за бебето трябваше да е изрядно подготвено. Тя разбираше, че това почти натрапчиво желание да чисти и лъска, е част от майчинските й инстинкти, също като при дивите животни в пустошта.
С помощта на парцали и топла вода избърса дъното на гардероба и застла рафтовете с хартия, като си тананикаше със затворена уста. След това полира дървото, докато то не заблестя и отстъпи назад, за да му се полюбува. Мебелите на Фин бяха виждали и по-добри времена. Не ги бе поглеждала, откакто Фин ги донесе, заета с ежедневната неразбория около стригането на овцете. Видът на лъснатия гардероб й се понрави и тя се зае със скрина.
Като отваряше горното чекмедже, нещо издрънча, после се чу шум от падане на предмет. Каквото и да бе това, Фин очевидно го бе забравил. Сега то падна под дъното на най-долното чекмедже.
Тя извади едно по едно всички чекмеджета и ги остави настрани на пода. Коленичи и като сумтеше и пуфтеше, мушна ръка и заопипва прашното дъно. Големият корем й пречеше да надникне вътре.
Пръстите й напипаха нещо хлъзгаво и студено. Приличаше на тенекиена кутия. Тя я измъкна и задъхана започна да я разглежда. Беше дълга кутия от маслени сладки, изрисувана с шотландско каре и герба на Шотландия.
Матилда я разклати и отвътре нещо се плъзна и задрънча. Заинтригувана, тя мушна ножа в цепката под ръждясалия капак.
Вместо сладки вътре имаше няколко писма, изрезки от вестници и снимки. Тя остави писмата и заразглежда снимките. На едната Фин стоеше пред къщата в Миндър, усмихнат и горд в ученическата си униформа.
Матилда се усмихна и целуна снимката. Как щеше да го дразни, когато се прибереше в къщи. Тези колене!
Погледна втората снимка и бебето в корема й ритна силно. На нея Фин стоеше между двама души, които тя не можеше да обърка с никои други.
— Това е невъзможно — възкликна тя.
После отвори очи и прочете некролозите във вестника. Вярно беше.
И все пак в това нямаше никакъв смисъл. Откъде Фин би могъл да познава Пег и Албърт Райли, когато е бил ученик? Нали двамата бяха заминали за Куинсланд?
Лицата им се замъгляваха и после отново се проясняваха, докато в мислите й се рояха най-невероятни предположения. Спомняше си гласа на Пег и последните думи, които чу от нея. Те ечаха в главата й, изпълваха стаята, къщата, носеха се над ливадите, летяха през годините.
Тя обърна снимката, но не можеше да прочете надписа — не можеше изобщо да се съсредоточи. Не желаеше да го чете — искаше да върне времето назад — да забрави за снимката. Тя не можеше да съществува. Не и тук в Чаринга. Не и в скрина на Фин.
— Не. — Тя си поемаше дъх. — Не, не, не.
Въпреки желанието си да забрави за надписа върху гърба на снимката, той я привличаше.
„На добър час, сине. Мама и татко.“
Матилда преглътна с мъка и се насили да мисли логично. Вероятно бе някакво съвпадение, тя просто прекаляваше с драматизма. Пег и Албърт са си родили собствено дете, сменили са си имената и са се преместили в Тасмания. Разбира си, че беше така. Съвсем логично.
Гласът на Фин прозвуча в главата й.
„Мама ми каза, че съм бил осиновен. Това обяснява защо баща ми никога не е показвал, че ме обича.“