Последният валс на Матилда

— Отец Райън още е жив и живее в старчески дом за свещеници в Броукън Хил. Отец Дънкан каза, че му пише редовно, за да го държи в течение с местните събития. Не можел да вижда добре, но умът му си бил съвсем наред. — Тя откъсна листчето от бележника. — Това е адресът му.

Джени взе листчето. Адресът не й говореше нищо, но въпреки това се развълнува.

— Да се надяваме, че няма да ходим дотам напразно — промълви тя.

Даян застана до нея.

— Не можем да знаем предварително, Джен. Но като те гледам как си се настървила да разбереш всичко наведнъж, мисля, че е най-добре да потегляме. За колко време ще стигнем до Броукън Хил, Хелън?

— Обикновено летим дотам със самолет, но при задаващата се буря, няма да е много разумно.

— Имате самолет? — Даян беше впечатлена.

Хелън се засмя.

— Малко е прекалено, нали? Обаче е много удобно, особено когато реша да се измъкна бързо от тук, ако положението стане напечено.

Тя ги погледна, после изглежда взе някакво решение.

— До Броукън Хил е доста далече и ако не познавате пътя, можете много лесно да се загубите в тази прашна буря. Защо да не ви закарам?

Джени хвърли един поглед на Даян и двете кимнаха.

— Ще хвърля няколко неща в чантата, ще оставя бележка на Джеймс и тръгваме.

Малко по-късно багажът беше събран, бележката за Джеймс лежеше на масата в салона и трите жени отидоха в огромната кухня, ухаеща на прясно изпечен хляб и печено месо.

Хелън напълни три термоса с кафе и нареди на готвача да направи един куп сандвичи.

— Ще трябва да използваме камионетката ви. Джеймс е взел нашата, а резервната е в ремонтната работилница. Даян, докарай я пред гаражите отстрани на къщата.

Джени последва Хелън навън и трите натовариха отзад в камионетката няколко туби с бензин, две туби с вода, няколко резервни гуми, крик, пушка, лопата и аптечка за първа помощ. Сложиха и една чанта с инструменти, както и различни резервни части.

— Защо са ни всичките тези неща? — учуди се Джени. — Нали Броукън Хил не е чак толкова далече?

— Наложително е да се вземат при всяко излизане от фермата. Може да ни се развали колата, да спукаме гума или да заседнем в пясъка — и тогава ще минат дни, докато ни открият. При наближаващата буря е необходимо да бъдем по-подготвени от всякога. — Хелън се качи в камионетката и зае мястото на Даян. — Хайде да тръгваме.

Джени и Даян се сместиха до нея и трите потеглиха.

— Може и да имаш вид на светска дама — заяви замислено Даян, — но иначе си мъжко момиче.

Лакираните нокти на Хелън проблясваха, когато поемаше по почти незабележимите очертания от един път към друг.

— Тук не е място за срамежливи мимози. Научих го дяволски бързо, когато дойдох за пръв път.

Тя погледна към двете млади жени до нея и се усмихна.

— Забавно е да използваш цялата си съобразителност срещу природните сили и проклетите овце. Не е по-различно от това да общуваш на светско парти с дами, които се събират на едно място и блеят глупаво.