Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Когато стигнаха до Караджонг, видя, че мъжете са навън и прекарват останалите овце в ливадите около къщата. От Чарли и Андрю нямаше и следа, инвалидната количка липсваше от верандата, и Джени си отдъхна с облекчение. Етън бе последният човек, когото искаше да види. Макар че той със сигурност знаеше отговорите на повечето й въпроси, едва ли щеше да й ги каже.
Джени и Даян се пребориха с вратите на камионетката и заизкачваха стъпалата към верандата. Джени погледна Даян и натисна звънеца. Стори й се, че мина цяла вечност, преди вратата да се отвори.
— Дженифър? Даян? Радвам се да ви видя. — Хелън, елегантна както винаги, в изгладени широки панталони и безупречна риза, ги поздрави с усмивка.
Джени нямаше време за размяна на любезности. Тя влезе направо вътре и се вкопчи в ръката на Хелън.
— Трябва да намеря отец Райън — каза разпалено. — Той знае отговорите, разбираш ли, а ти си единственият човек, който може би има представа къде да го намерим.
— Чакай малко, Джени. Успокой се и ми кажи какво е станало. Говориш несвързано.
Джени забеляза стреснатото изражение на Хелън и преди да й пусне ръката осъзна, че разчорлената й коса и непривичното й държане само усложняваха нещата. Хелън и понятие си нямаше за дневниците и ужасната тайна на Чаринга. Джени си пое дълбоко дъх и отметна сплъстената коса от очите си.
— Трябва да намеря отец Райън — повтори тя с упорство — и само ти можеш да помогнеш.
По лицето на Хелън пробяга разтревожения поглед.
— Защо, Джени? Какво се е случило?
Джени погледна към Даян и прехапа устни. Сега никак нямаше време за обяснения. Изгаряше от нетърпение да разбере истината.
— Много е сложно — промърмори тя, като пристъпваше от крак на крак, — но е изключително важно да намеря свещеника.
Хелън се вгледа в нея. Джени знаеше, че външното спокойствие на Хелън прикрива притеснението й.
— Елате в кабинета ми — каза тя накрая и хвърли бърз поглед към Даян. — Там ще можем да поговорим.
Джени се обърна рязко при шума от тежките стъпки и въздъхна с облекчение. Беше управителят на Караджонг.
— Старецът спи, а другите са навън да събират стадото — обясни Хелън, сякаш бе прочела мислите й. — Никой няма да ни безпокои.
Джени и Даян я последваха в кабинета, чиито стени бяха заети от пълни с книги рафтове, и седнаха една до друга на коженото канапе. Джени усещаше тъпа болка да пулсира зад слепоочията й. Събитията от последните часове на Матилда се нижеха пред очите й с кристална яснота. Тя пое от Хелън чашата с чисто уиски и я изля наведнъж в устата си. Алкохолът изгори гърлото й и очите й се насълзиха. Не обичаше уиски, но при тези обстоятелства имаше нужда от силно питие, за да проясни главата си и да подреди мислите си.
— По-добре започни от самото начало — предложи Хелън, седнала на кожения стол зад бюрото. — Това няма нищо общо с нещата, които ти споделих онзи ден, нали? — Тонът й бе искрен и миролюбив.
Джени кръстеше пръсти върху коленете си. Нетърпението й изчезна и бе заместено от несвойствено за нея самообладание.
— Това вероятно е последната глава от тази история — каза тихо тя.
Даян й стисна окуражително ръката. Джени започна колебливо, но постепенно се отпусна и стана по-красноречива. Когато последните думи се отрониха като капки вода в езерото от мълчание, тя зачака реакцията на Хелън.
Хелън стана от стола зад бюрото и седна до двете приятелки.
— Никога не съм знаела, че Матилда е оставила дневници и че в цялата история има замесено бебе.
Джени извади медальона от джоба на джинсите.
— Този медальон ми бе подарен от съпруга ми, винаги съм се чудила чий е бил — каза тя. Пръстите й трепереха от вълнение, докато отваряше капачето. — Познаваш ли някого от тези хора?
Хелън се вгледа в снимките.
— Не знам коя е жената — каза накрая, — но от роклята и прическата съдя, че това е била Мери, майката на Матилда. Младият мъж е Етън. Виждала съм подобни снимки в семейния албум. Тук е на осемнайсет или деветнайсет години.