Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Питър е допуснал грешка. Пропуснал е една жизненоважна подробност — не е дошъл първо тук. — Джени си пое дълбоко дъх при мисълта за дневниците. — Какво знаеш за семейство Макколи, Джон?
— Почти нищо. — Тонът му се промени, стана по-остър и на Джени й мина през ума, че нещо не е както трябва. — Били са фермери. Случило се е някакво нещастие и имотът е бил оставен под попечителство на тяхното дете. Нещата са били движени от един от нашите старши съдружници, сега пенсионер, но през годините очевидно е имало връзка между сиропиталището и нашата фирма, съдейки по начина, по който това попечителство е било уредено.
— И как точно Питър е купил Чаринга? Какво е станало с детето?
Мълчанието на Джон продължи толкова дълго, та Джени си помисли, че връзката е прекъснала.
— Джон? Чуваш ли ме?
Той се обади, но звучеше крайно неохотно.
— Питър беше проучил нещата, преди да се обърне към мен. Аз му казах всичко, което знаех, а то не беше много. Детето беше изчезнало, а от манастира не можаха да ни помогнат. Повярвай ми, търсенето беше много продължително. Питър прояви голямо усърдие. Длъжен съм да подчертая, че всичко е направено според правните изисквания. Имотът е твой и само твой.
— Значи попечителството е било анулирано?
— Нещо такова, да. Съжалявам, но повече от това не бих могъл да помогна. — Думите му прозвучаха неубедително. — Питър не ми каза нищо повече.
Джени помисли за момент.
— След като е планирал всичко толкова грижливо, учудвам се, че не е оставил някакво обяснително писмо или бележка — каза с надежда.
— Имаше такова писмо, приложено към първоначалните доументи — отвърна бавно Джон Уейнрайт, — но той го унищожи и каза, че по-добре да чуеш лично от него историята за миналото на Чаринга. Макар да бе планирал всичко много грижливо, той вероятно не е допускал, че няма да може сам да ти разкаже за това.
Разочарованието заседна като буца в гърлото й и Джени бързо я преглътна.
Значи ти никога не си чел писмото и не си запознат със съдържанието му?
— Да. Писмото беше запечатано. Съжалявам, Дженифър. Нищо повече не мога да ти кажа.
— Тогава от мен зависи да открия останалото — каза решително тя. — Благодаря, Джон. Ще се чуем пак — Не изчака той да си довърши изречението и остави слушалката. — Хайде, Даян. Отиваме да видим Хелън.
Даян я погледна с разширени от изненада очи.
— Защо? Какво общо има тя с това?
— Тя знае къде мога да намеря свещеника — отговори Джени развълнувано, докато си навличаше джинсите и ризата. — Фин сигурно е потърсил помощта му. Убедена съм в това.
Тя си нахлузи ботушите и стана.
— Трябва да разбера какво е станало след смъртта на Матилда. Какво е станало с Фин. И защо никой не знае къде е детето.
Даян я стисна за ръката.
— Помисли си, Джен. Познавам те много добре. Влезе ли ти нещо в главата, ще отидеш дори в ада, за да го постигнеш. Наистина ли искаш да продължиш да се ровиш в тази трагедия?
Джени издърпа ръката си и излезе на верандата.
— Не мога да оставя нещата недовършени, Даян. Съвестта ми не го позволява. Освен това — добави тя, докато се качваше на камионетката и завърташе ключа — не искаш ли да узнаеш края на историята? Не си ли поне малко заинтригувана?
Даян продължаваше да стои на верандата по нощница. Хапеше колебливо долната си устна, но в очите й се четеше любопитство.
— Идваш ли или не?
— Дай ми само една минута — Даян изтича в къщата, като тресна вратата.
Джени нетърпеливо барабанеше по кормилото и през главата й минаваха какви ли не мисли. Отец Райън сигурно е много стар вече. Може и да е умрял или да си е изгубил ума, или пък да се е уединил в някой отдалечен манастир. Само Хелън би могла да й помогне.
Даян отвори със замах вратата на камионетката и се покатери вътре.
— Готова съм — каза задъхано. — Все пак мисля, че си играеш с огъня.
— И преди съм се опарвала — отвърна мрачно Джени и мина през първата от автоматичните порти.
Докато преминаваше през поредицата от порти, Джени съсредоточи цялото си внимание върху пътя, осеян с дупки и коловози. Горещият вятър вдигаше прах, клатеше дърветата, притискаше ги към земята, навяваше суха пръст пред колата, като замаскираше и без това трудния за следване черен път. В главата й се въртяха неканени мисли, от които не можеше да се отърве лесно. Детето на Матилда е било отгледано в сиропиталище, без да подозира произхода си. Джени знаеше какво означава това. Съпреживяваше болката му, защото бе усетила какво е да се чувстваш самотен и изгубен. Това допълнително засилваше решителността й да открие истината. Ако успееше да намери този неизвестен наследник на Чаринга, можеше да живее спокойно до края на живота си.