Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Но той нямаше да им позволи да докоснат повече Хелън — стига да можеше.
Задряма за момент, но го събуди един натрапчив сън: „Татко стоеше над мен, а аз стоях над писето.“
— Добре, Хелън — каза на глас той, тъй като често си говореше сам, — мисля, че старата черупка ще издържи в морето още малко — при всякакъв вятър.
Плувците
I
Надвисналият облак от изгорели газове над Плас Беноа се пържеше бавно на юнското слънце. Това беше нещо ужасно, тъй като, за разлика от чистата горещина, не обещаваше спасение в природата, а предполагаше единствено пътища, задушавани от същата мръсна астма. В сградата на Промисъри Тръст Къмпани, парижки филиал, обърната с лице към площада, един трийсет и пет годишен американец поемаше този въздух и той му миришеше на онова, което трябваше скоро да направи. Изведнъж го обзе ужас, той отиде в тоалетната и застана до вратата, леко разтреперан.
През прозореца погледът му се спря на надпис: 1000 Chemises50. Въпросните ризи изпълваха витрина — подредени на купчини, с вратовръзки, натъпкани с подплънки или прострени с фалшива небрежна елегантност по пода. 1000 Chemises — можеш да ги преброиш! Отляво прочете Papeterie, Patisserie, Solde Reclame51 и Констънс Талмидж52 в „Dejeuner de Soleil“53; след това отмести поглед вдясно и срещна още по-мрачни надписи: Vetements Ecclesiastiques, Declration de Deces и Pompes Funebres54. Животът и Смъртта.
Хенри Марстън се разтрепери още по-силно — хубаво би било, ако това бе краят и не трябваше да прави нищо повече, помисли си и седна с известна надежда върху една тоалетна чиния. Но много рядко самият край идваше така и след малко, тъй като се беше изтощил прекалено, за да продължава да се тревожи, той престана да трепери и се почувства по-добре. Върна се долу с не по-малко бдителен и самоуверен вид от този на останалите банкови служители, заговори двама познати клиенти и лицето му придоби неумолим израз от мисълта за обеда.
— А, Хенри Клей Марстън!
Един красив възрастен мъж се здрависа с него и седна на стола до бюрото му.
— Хенри, искам да се видим във връзка с това, за което говорихме миналата вечер. Искаш ли да обядваме заедно? В онзи озеленен ресторант с дърветата.
— Не мога да обядвам с вас, съдия Уотърбъри, имам ангажимент.
— В такъв случай ще ти го кажа сега, тъй като следобед си заминавам. Колко ти дават тези плутократи за това, че се правиш на важен тук?
Хенри Марстън знаеше какво ще последва.
— Десет хиляди и малко за допълнителните разноски — отвърна той.
— Не искаш ли да се върнеш в Ричмънд55 за почти два пъти повече? Тук си от осем години и нямаш представа за възможностите, които изпускаш. И двамата ми синове…
Хенри слушаше внимателно, но тази сутрин не можеше да се съсредоточи върху въпроса. Той обясни вяло, че в Париж може да живее по-удобно, и се въздържа да изкаже искреното си мнение за живота в родината си.
Съдията Уотърбъри кимна на един висок блед мъж, който стоеше до гишето с пощата.
— Това е мистър Уийз — каза той. — Мистър Уийз е от Южните щати, на път е да ми стане съдружник.
— Приятно ми е да се запознаем, сър. — Произношението на мистър Уийз беше пресилено южняшко. — Доколкото разбирам, господин съдията ви прави предложение.
— Да — отвърна кратко Хенри. Той го разпозна и му стана неприятно — беше от типа преуспяващ кожодер, произхождащ по всяка вероятност от кръстоска между северняк, пристигнал на юг след Гражданската война с авантюристична политическа цел, и бедна бяла южнячка. Когато Уийз си тръгна, съдията каза почти като оправдание:
— Това е един от най-богатите мъже на Юга, Хенри. — И добави след кратко мълчание: — Ела си у дома, момчето ми.
— Ще си помисля пак, господин съдия.
За миг беловласата румена глава му се стори ужасно мила, но след това се превърна в нещо нереално, фабрично, чисто и просто — неевропейско. Хенри Марстън се възхищаваше от тази открита любезност — всеки ден в банката той се докосваше до нея с неизменната любов на уредник в музей, който се докосва до скъпоценен предмет, откъснат от времето и мястото си, но тя не можеше да му помогне — проблемите, които животът му поставяше, можеха да бъдат разрешени единствено във Франция. Всеки ден на обяд, когато тръгваше към къщи, той твърдо обръщаше гръб на седемте поколения прадеди от щата Вирджиния.
50
Chemises — мъжки ризи (фр.)
51
Papeterie, Patisserie, Solde, Reclame — книжарски стоки, сладкарница, намалени цени, реклама (фр.)
52
Констънс Талмидж — холивудска актриса, снимала се през годините от 1916 до 1925 година.
53
Déjeuner de Soleil — „Слънчева закуска“, заглавие на кинокомедия (фр.)
54
Vêtements Ecclésiastiques, Déclaration de Décès, Pompes Funèbres — свещенически одежди, бюро за скръбни вести, погребално бюро (фр.)
55
Ричмънд — столицата на щата Вирджиния.