Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Зербровски ме последва, но Мерлиони беше този, който каза:
- Тя го направи, така ли?
- Аха.
Мерлиони почти изкукурига.
- Знаех си, печеля.
Погледнах него, после Зербровски.
- Извинявай, какво каза?
Зербровски не изглеждаше дори леко засрамен, когато каза:
- Бяхме се хванали на бас дали наистина ще бръкнеш във ваната. Въздъхнах и поклатих глава.
- Всичките сте такива отявлени копелета.
- Отявлени, ооо, - каза Мерлиони, - Блейк, няма да схванем, ако използваш толкова сложни думи, за да ни обиждаш.
Погледнах към Зербровски.
- Превръщач е. Не знам дали е същият. Първата жертва беше убита в леглото. А втората? - Той кимна. - Този път е в банята и във ваната има поне две разкъсани тела.
- Защо две? - попита Зербровски.
- Защото купчината е прекалено висока, за да е само една жена, особено след като е изял част от нея.
- Говориш в мъжки род, сякаш си сигурна.
Поклатих глава.
- Не съм сигурна, но предполагам мъж, защото не са много жените, правещи такива неща. Случва се, но е рядко.
- Всъщност имаме свидетел, който твърди, че е видял собственичката на къщата и нейна приятелка да влизат вътре около два сутринта. -Зербровски беше притворил очи, сякаш цитираше. - Изглеждали са пияни и с тях е имало мъж.
- Имате свидетел? - попитах.
- Ако мъжът, който ги придружил до къщата е превръщач, а не част от това, което е във ваната, тогава да.
Не бях помислила за това.
- Може и той да е във ваната. Между другото защо водата е толкова дълбока, защо преливника не работи?
- Новакът каза, че някакво парче е натъпкано в тръбата.
Потреперих.
- Нищо чудно, че повърна.
- Там загубих - каза Мерлиони.
- Загуби какво? - попитах.
- Повечето от нас се хванаха на бас, че на теб ще ти е лошо.
- Кой се обзаложи, че ще се справя?
Зербровски се прокашля.
- Аз.
- Какво спечели?
- Вечеря за двама в „При Тони".
- Ти какво спечели, затова че бръкнах във ваната? - попитах Мерлиони.
- Пари - отговори.
Поклатих глава.
- Мразя ви всичките. - Тръгнах към вратата.
- Чакай имаме още един бас, - каза Мерлиони, - коя беше мацката на телефона, когато Зербровски те събуди?
Бях на път да пусна язвителен коментар, когато глас от вратата ме спря:
- Не си виждала нищо толкова лошо от Ню Мексико?
Обърнах се, за да видя любимия си агент от ФБР на вратата. Специален агент Брадли Брадфорд се усмихна и ми протегна ръката си.
55
Брадли беше от Отдела за специални проучвания - ново подразделение, създадено, за да се справя със свръхестествените престъпления. Последния път работехме заедно върху някои много отвратителни убийства в Ню Мексико.
Улових здравото му ръкостискане и му отвърнах по същия начин. Той се усмихна, и мисля, че и двамата бяхме доволни да се видим. Погледът му мина през стаята, преди да попадне върху Зербровски.
- Сержант Зербровски, сигурно живеете правилно?
Зербровски се приближи към нас.
- Какво имате предвид, агент Брадфорд?
Той вдигна тънка кафява хартиена папка.
- От другата страна на улицата, срещу клуба, в който двете жени са били снощи, има магазин. Магазинът е бил обран миналата година и са поставили много добра система за наблюдение.
Майтапът изчезна, внезапно Зербровски стана съвсем сериозен.
- И?
- Снимали са мъж, който отговаря на описанието на съседа, и снощи е бил заедно с двете жени. Минали са точно пред прозореца на магазина. - Той отвори папката. - Позволих си да взема извадените кадри от филма.
- И да го дадеш на всичките си хора - предположи Мерлиони.
- Не, детектив, това беше единственото копие и го донесох първо тук.
Мерлиони сякаш му се щеше да спори, но Зербровски го отряза.
- Не ме интересува кой ще реши случая, стига да хванем този тип.
- Чувствам се по същия начин - съгласи се Брадли.
Не му повярвах напълно. Когато разговаряхме последния път, малкият му отдел беше под заплахата да бъде разпуснат, а случаите им да бъдат върнати на отдел „Поддръжка на разследванията" (да се разбира като отдел „Сериен убиец"). Брадли беше един от добрите, наистина се интересуваше повече от разкриването на престъпления, отколкото от напредък в кариерата, но също така се интересуваше и от новия си отдел. Вярваше силно, че федералните имат нужда от такъв. Бях съгласна с него. Така че защо даваше единственото копие от снимката? В споделянето имаше логика, но в това да я даде нямаше.
- Какво мислиш, Анита?
Свалих поглед към снимката. Беше черно-бяла, с доста добро качество, всъщност. Две жени гледаха нагоре и се смееха към висок мъж между тях. Брюнетката от ляво отговаряше на някои от снимките долу. Не бях попитала за името на собственичката на къщата. Не исках да знам. По този начин по-лесно можех да вляза в банята и да ровя в останките.