Небесносини грехове

Държах се за касата на вратата, която водеше към стаята. Стъпалата ми, обути в калцуни, все още бяха върху сравнително чист участък от плочки, в който имаше стол, малък кът с тоалетка, завършващ с двойна мивка. Следваше главната спалня, но леглото беше грижливо оправено, недокоснато.

Имаше малък мраморен ръб, който задържаше плиткото езеро от кръв вътре в последното помещение. Малка каменна издатина, която да пази останалата част от стаята чиста. Бях благодарна за тази малка издатина.

Отново погледнах стените. В далечния ъгъл имаше душ-кабина за трима. Стъклените врати бяха изпръскани с кръв, която беше засъхнала до приятно бонбонено червен слой. Частта при душа не беше толкова покрита, колкото останалите стени. Все още не бях сигурна за причината.

Повечето от останалото пространство в банята бе заето от вана. Не беше толкова голяма, колкото при Жан-Клод, но размерът и бе почти като този на ваната в моята къща. Харесвах ваната си, но знаех, че ще минат дни, преди да съм в състояние да я ползвам отново. Местопрестъплението щеше да унищожи това удоволствие за известно време.

Ваната беше пълна с бледа кръв. Кръв с цвят на тъмночервени рози, които са били оставени на слънце прекалено дълго и цветът им е избледнял до нюанс на розовото, който никога на изглежда точно като розово, а сякаш е трябвало да бъде по-тъмен. Розова окървавена вода изпълваше ваната почти до ръба, като чаша, пълна с пунш. Лоша мисъл. Лоша мисъл.

Да мисля за каквато и да било храна или напитка, точно сега не беше добре, съвсем не беше добре. Трябваше да се извърна, да се вгледам отново в по-малките помещения, да хвърля бегъл поглед на леглото и на полицаите, които още се мотаеха в далечната стая. Никой от тях не беше предложил да ме придружи в обиколката. Не можех да ги виня, но внезапно се почувствах изолирана. Бяха отдалечени само през три малки стаи, но имах усещането, че сме на хиляди километри. Сякаш, ако сега изкрещях, никой нямаше да ме чуе.

Използвах най-далечната каса на врата, за да стигна до мивката. Наведох се над хладната мивка и пуснах студената вода върху ръката си. Когато се изстуди достатъчно, наплисках лицето си. Нямаше кърпа за ръце, вероятно бе опакована и изпратена в лабораторията, където щеше да бъде огледана за косми, влакна и други материали. Измъкнах тениската си от дънките и подсуших лицето си. Появиха се няколко тъмни петна. Остатъците от снощния грим. Погледнах в широкото бестящо огледало, което искреше ослепително заради светлините отгоре. Под очите ми имаше размазана спирала и очна линия. Не бяха водоустойчиви. По-скоро упорити, но не устойчиви. Използвах подгъва на тениската си, за да избърша остатъците от грима и успях да махна повечето. Накрая се оказах с черно на тениската, но това изглеждаше без значение. Зербровски се подаде от вратата.