Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Другата жена изглеждаше смътно позната.
- Жената не беше ли от груповата снимка долу? Изглежда е правена на някое парти.
- Ще проверим - отвърна Зербровски?
- А мъжът? - попита Брадли.
Погледнах мъжа на снимката. Мъжът, който можеше да е нашият убиец, а можеше и да се намира на дъното на купчината кости във ваната, бе висок, с широки рамене. Правата кестенява коса беше опъната назад в дълга конска опашка, която една от жените дърпаше игриво. Лицето бе с високи скули, красиво. Не беше с красотата на Ричард, но по някакъв странен начин ми напомняха един на друг - и двамата бяха високи, с широки рамене, и двамата с класическа красота. Но в лицето на този мъж имаше нещо, дори и през снимката, от което ме полазваха тръпки.
Може би се дължеше на факта, че двете жени ги деляха само часове от жестокото убийство. Може би причината беше във въображението ми, но изражението върху лицето на мъжа, когато вдигна поглед и видя камерата, не ми хареса. Осъзнах, че заради това погледът беше такъв, заради това изглеждаше толкова странно.
- Забелязал е камерата - казах.
- Какво имаш предвид? - попита Зербровски.
- Погледни лицето му, не му е харесало, че е заснет.
- Вероятно е бил наясно какво ще прави с тях - вметна Мерлиони, -и не е искал да бъде забелязван с жертвите преди убийството.
- Може би, вероятно. - Продължавах да гледам лицето му и си помислих, че ми изглежда познато.
- Познаваш ли го? - попита Брадли.
Втренчих се нагоре в него. Физиономията му беше безизразна, невинна, но не повярвах на това изражение.
- Защо да го познавам?
- Е, той е превръщач, и ако е нашият човек, реших, че може да си го виждала наоколо.
Брадли лъжеше, можех да го усетя. Дори аз не бях толкова нетактична, че да го обвиня в лъжа в лицето, но необходимостта от отговор ми беше спестена от звъна на телефона ми. Днес го носех със себе си, за всеки случай, закачен отзад на колана ми. Мюзет и компанията и не си бяха тръгнали от града мирно и кротко. Наречете ме наивна, но просто им нямах доверие.
- Ало.
- Анита Блейк ли е? - Беше жена. Не разпознах гласа.
- Да.
- Детектив О'Брайън е.
Странно, но покрай цялата работа с вампирската политика и новото убийство, не бях мислила кой знае колко относно обявения за международно издирване терорист Леополд Хайнрих.
- Детектив О'Брайън, радвам се да те чуя, какво става?
- Идентифицирахме двете снимки, които извади.
- Сериозно? Впечатлена съм, снимките не бяха много качествени.
- Лейтенант Никълс, виждала си го веднъж, ги позна.
Беше ми необходима секунда, за да направя връзка с името.
- Лейтенантът, който беше начело в гробището Линдъл.
- Да, същият. Той извади същите две снимки, които и ти, и тъй като сте се срещали само веднъж...
Прекъснах я, преди да успее да довърши:
- Телохранителите, скапаните телохранители. Кандучи и...
Тя допълни:
- Балфур.
- Да, точно така. Не мога да повярвам, че не съм ги запомнила.
- Видяла си ги веднъж, през ноща, Блейк, и според споделеното от Никълс, вдовицата е спретнала интересно шоу.
- Да, но все пак... Извикахте ли ги на разпит?
- Никой не знае къде са. Напуснали са работа в охранителната фирма на следващия ден, в който си ги видяла. Работили са там само от около две седмици. Всички препоръки, които са представили, не водят до никъде.
- По дяволите - ядосах се. Хвърлих поглед надолу към снимката, която Брадли все още държеше ниско, така че да можех да я виждам. Внезапно разбрах защо ми изглеждаше смътно позната. На нея беше друг от познатите съучастници на Хайнрих. Или приличаше невероятно много на един от тях. Но не вярвах, че съвпадението може да стигне чак до там.
Вдигнах поглед към Брадли. Той продължаваше търпеливо да държи снимката ниско, така че да можех да я виждам, по-ниско, отколкото някой от другите двама мъже имаше нужда. Може би се държеше учтиво, а може би не. Погледите ни се срещнаха, но физиономията му не издаваше нищо. Физиономия на полицай.
- А ако ти кажа, че в момента гледам снимка на още един от познатите съучастници на Хайнрих, и той също се намира в града? Изражението на Брадли въобще не се промени. За разлика от лицата на Зербровски и Мерлиони. Те изглеждаха изненадани. Брадли не.
- Как се добра до снимката?
- Дълга история, но го търсят във връзка с някои убийства тук, в града.