Небесносини грехове

- Права си, Блейк. Да се съсредоточим върху тук и сега.

- Имаме ли достатъчно основания да разпитаме Хайнрих и приятелчето му?

- Мисля, че бихме могли. Можем да извадим убедителни аргументи, че Хайнрих е наясно с хобитата на приятелчето си. Това ще го превърне поне в подбудител.

- Ще дойда веднага щом успея да се измъкна от тук.

- Блейк, това не е твой случай. Ти си една от потенциалните жертви. Мисля, че това те прави прекалено свързана с всичко, за да си обективна.

- Не го прави, О'Брайън, играх честно с теб.

- Това не е игра, Блейк, това е работа. Или искаш признание за всичко?

- Не давам пет пари за признанието. Искам само да присъствам, когато разпитвате Хайнрих.

- Ако пристигнеш навреме, но няма да задържаме купона само заради теб.

- Добре, О'Брайън, добре, ти си водещият детектив.

- Много мило, че си го спомни. - Тя ми затвори телефона.

Изрекох много прочувствено:

- Кучка!

Физиономиите на Зербровски и Мерлиони изразяваха нетърпение, но не и лицето на Брадли. Можеше да бъде непроницаем, но не беше актьор. Обясних им ситуацията и Зербровски се вбеси на О'Брайън, не защото не ме допускаше, а защото дори не си беше направила труда да се свърже с член на РОСР.

- Защо е наредила да ги затворят, защото са те следили ли? Имаме четири убийства, може и повече. - Той ме погледна. - Искаш ли да се повозиш в кола с включени сирени и светлини, за да стигнем до там, преди тя да извърши нещо, с което да съсипе нашия случай? Хареса ми фразата „нашия случай" и ми хареса фактът, че той ме покани заедно с тях. Долф вероятно нямаше да го направи, дори и ако не ми беше бесен.

Кимнах.

- С удоволствие ще дойда и ще размахам под носа и юрисдикцията си.

Той се ухили.

- Дай ми десет минути, за да дам заповеди на всички и след това ме чакай долу. Ще вземем назаем маркирана кола. Хората винаги правят по-бързо път на такава кола. - Той излезе през вратата и тръгна по стълбите надолу, мърморейки на себе си.

Мерлиони го последва с думите:

- Кой трябва да остане за почистването на ваната на смъртта? - Не мисля, че Мерлиони искаше да бъде включен в чистенето, дори не искаше и да надзирава.

Брадли и аз се озовахме сами. Беше нечувано федерален, двама федерални предполагам, да бъдат оставени сами при такова убийство. Повечето местни мразеха федералните, а федералните им отвръщаха със същото.

Вдигнах поглед към Брадли.

- Сега, когато направих всички заключения, които искаше да направя, ми кажи защо наистина дойде тук?

Той затвори папката и ми я подаде.

- Да разреша случай.

- Разкриването на тези случаи ще увеличи влиянието на отдела ти. Когато разговоряхме последния път, имаше нужда от това.

Той се вгледа внимателно в мен.

- Официално ли си тук, Брадли?

- Да.

Взирах се в невъзмутимото му лице.

- Само като агент на ФБР ли?

- Не знам за какво говориш.

- Веднъж ме предупреди, че ще привлека вниманието на някои от не толкова приятните браншове на правителството ни, мисля, че ги нарече фантоми. Ван Андерс такъв ли е?