Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Гпасът на Зербровски беше станал толкова нисък, че чак беше болезнено да го слушаш. Провлеченият, внимателен глас, съдържаше достатъчно раздразнение, че да ме накара да нервнича. О'Брайън не изглеждаше впечатлена.
- Не смятате ли, детектив, че да разпитът относно сериен убиец, който вече е разчленил три, може би четири човека, е по-важен, отколкото разпита за следенето на федерален маршал?
- Аз го разпитвам за серийния убиец. - Малка бръчка се оформи между очите й. - Какво имате предвид с „три, може би четири"?
- Не сме приключили с броенето на парчетата на последното местопрестъпление. Може да има две жертви.
- Не можете ли да познаете? - попита тя.
Той изпусна звучно въздух.
- Не знаете нищо за тези престъпления. Не знаете достатъчно, за да го разпитвате без нас. - Гласът му потрепери от усилието да не започне да й крещи.
- Вие може би можете да влезете, сержант, но не и тя - посочи с пръст в моята посока.
- Всъщност, детектив, технически не можете да ме изключите от разследването, сега, когато Хайнрих е заподозрян в свръхестествени престъпления.
О'Брайън ме погледна с празен, неприязнен поглед.
- Преди много добре ви изключих, Блейк.
- Ах, - казах и усетих как се усмихвам, не можах да се сдържа. - Но това беше, когато Хайнрих беше заподозрян терорист и виновен само за носене на нелегални оръжия, съвсем стандартни обвинения. И нищо, което статутът ми на федерален маршал, да поставя под моя юрисдикция. Но както посочихте по-рано, аз не съм обикновен федерален маршал. Моята юрисдикция е много тясна. Нямам законен статут при несвръхестествени престъпления, но за свръхестествени разполагам с правомощия в цялата страна. Не трябва да чакам да бъда поканена. - Знам, че изглеждах самодоволна, когато приключих, но просто не можех да се спра. ОБрайън ме дразнеше, а дразнението трябва да се наказва.
О'Брайън изглеждаше, сякаш е захапала нещо горчиво.
- Това е моят случай.
- Всъщност, О'Брайън, случаят вече е на всички. Мой, защото федералният закон ми дава правомощията. На Зербровски, защото е свръхестествен случай и това означава, че принадлежи на Регионалния отряд за свръхестествени разследвания. Честно казано, вие нямате никакви правомощия върху убийствата. Не са се случили във ваш район и дори нямаше да знаете, че Хайнрих е участвал, ако не бяхме споделили информацията с вас.
- Играхме честно с вас - каза Зербровски, - играйте честно и вие с нас, и всички печелим. - Гпасът му беше почти нормален. Страховитият бас беше изчезнал.
Тя ме посочи с пръст, доста драматично, по мое мнение.
- Но по вестниците ще е нейното име.
Поклатих глава.
- Исусе, ОБрайън, за това ли е цялата разправия? Искаш името си в заглавията?
- Знам, че разкриването на сериен убиец, може да ме направи сержант.
- Ако искаш името ти, свързано с този случай, добре, - казах - но нека се притесняваме повече за разрешаване на случая, отколкото кой ще получи овациите за него.
- Лесно ти е да го кажеш, Блейк. Както каза, ти нямаш кариера в законовите структури. Да получиш овциите по този случай няма да ти помогне, но все пак ще ги получиш.
Зербровски се отблъсна от стената, където се беше облегнал.
Докосна папките на ръба на масата. Отвори едната, колкото да измъкне една снимка. Наполовина плъзна, наполовина хвърли снимката през масата към ОБрайън.
Тя представляваше петно от форми и цвят. По-голямата част от цвета беше червен. Не се вгледах прекалено внимателно в нея. Бях виждала истинската сцена, нямах нужда от припомняне.
О'Брайън хвърли поглед на снимката, после втори. Намръщи се и почти посегна да я хване, после се втренчи по-силно. Концентрира се върху образа. Гледах я как се опитва да вкара осмисли това, което виждаше, гледах как умът й се бореше да го осмисли. Видях момента, в който го откри, по лицето й, по внезапната бледност на кожата й. Седна бавно на стола от нейната страна на масата. Изглежда изпитваше затруднения да отдели поглед от снимката.
- Всичките ли са като това? - попита с внезапно изтънял глас.
- Да - каза Зербровски. Гпасът му също беше тих, сякаш беше доказал правотата си и не смяташе да го натяква.
Тя вдигна поглед към мен и изглежда й костваше физически усилия да отдели поглед от снимката.
- Пак ще си любимката на медиите - но гласът й беше тих, сякаш нямаше значение.
- Вероятно - казах, - но не защото искам да бъда.
- Просто си толкова фотогенична - гласът й съдържаше част от предишното й огорчение, после тя се намръщи и погледна пак снимката. Изглежда осъзна какво каза току-що и колко грешно звучеше на фона на ужасната, противна снимка, лежаща пред нея.