Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Аз виждам кралицата, както и ти. Виждала съм я веднъж по-рано, преди много години, когато татко ме заведе в Кралството. И си прав, тя наистина се е променила много. Но аз все още виждам в нея онова, което видя и татко в онзи ден, когато тя ни заведе в градините, цялата само смях и очарование. Татко се усмихваше на остроумията ѝ, приемаше ласкателствата ѝ и се сбогува любезно с нея. Но докато се отдалечавахме, усмивката му помръкна и го чух да казва: „А пък аз си въобразявах, че Янус е амбициозен.“ Това може и да се е променило, но не е изчезнало, Вейлин. Когато тя приключи с тази война, тогава какво? Какво ще утоли апетита ѝ, след като е завладяла цяла империя? Какво още ще поиска от теб?
„Ще убиваш за вярата си, за своя крал и за Огнената кралица, когато се въздигне…“ Думи от един отдавнашен сън. „Може би не всички пророчества са лъжливи.“
— Мисля, че тя е достатъчно умна да не иска онова, което няма да ѝ дам.
На сутринта Асторек дойде да ги заведе на съвета. Навлязоха в гората по една пътека, докато не стигнаха до дърво, толкова голямо, че Вейлин отначало се зачуди дали не е някаква шаманска илюзия. Дънерът му беше покрит с червеникавокафява кора и широк близо трийсет крачки в основата. На височина се издигаше на над двеста стъпки и върхът му се губеше някъде над горския покров.
— На вашия език се губи много от името му — каза Асторек. — Най-близкият превод е Вълче копие. Това е най-старото дърво, което ни е известно. Даже дедите на дедите ни не са го помнели като фиданка.
В основата на дънера имаше голяма като пещера хралупа, където ги чакаха няколко Вълчи хора: стояха в мълчалива почит, докато Асторек въвеждаше Вейлин. Не го представи, само застана отстрани, докато те се взираха в лицето му и във всеки поглед личеше разпознаване и безпокойство. Тишината се проточи, а Вейлин стоеше и се чудеше дали не е пропуснал да изпълни някакъв ритуал. Накрая Мъдрия мечок се приближи до него и каза тихо:
— Те искат чуе твои думи.
— Думи ли?
Мъдрия мечок се усмихна неловко на събралите се Вълчи хора като родител, извиняващ се за дете с лоши обноски.
— Думи за война. Те очакват ти да ги поведе.
Той огледа събралия се съвет. Китоубиеца беше тук. Другите също бяха старейшини, ако се съдеше по премяната им: огърлици от кости или мъниста, ножове с богато резбовани дръжки. Само достатъчно възрастните и влиятелни жители на леда имаха време или възможност да събират дрънкулки.
— Тук няма шамани — каза той на Асторек.
— На шаманите им е забранено да бъдат водачи — отвърна той. — Прекалено много власт поболява душата. Урок, който Котешкият народ така и не усвои.
Вейлин кимна, после попита:
— Колко воини командват те?
Асторек поговори малко със съвета и получи кратки, но бързи отговори. После каза:
— Ние не смятаме числата като вас. Но може би една четвърт от населението на всеки остров е в боеспособна възраст.
„Малко над двайсет хиляди. Не е точно армията на кралицата, но пък си имат своите вълци и ястреби.“
— Виждали ли са някакви следи от воларианците?
— Още в началото на топенето били пратени разузнавачи на юг — преведе Асторек. — Както всяка година. Те ще се върнат, когато воларианците преминат от хълмовете в равнините. Обикновено идват, когато слънцето се издигне по-високо, след около два месеца.
Вейлин си спомни думите на Безокия върху леда: „Аз съм търпелив и подозирам, че ви предстои още дълъг път.“
— Тази година ще дойдат по-рано и не можем да си позволим да чакаме. Народът ви трябва да събере своите воини и всичките им вълци и ястреби, и да дойде на юг с мен.
Безпокойството на старейшините видимо се усили, когато Асторек преведе тези думи, макар че не казаха нищо, само се спогледаха предпазливо. „Даже след цял живот вяра — заключи Вейлин — е трудно да повериш съдбата си на малко боя, нацапана върху една стена преди векове.“
Накрая един от старейшините заговори, прегърбен старец, който се подпираше тежко на жезъла си. Гласът му беше тънък и напрегнат, но все още можеше да вдъхва дълбоко уважение, ако се съдеше по това как Асторек предаваше думите му прецизно и тържествено.
— Ходещия надалеч, най-старият и мъдър човек сред Вълчия народ, пита какви обещания може да ни даде Гарвановата сянка. Сбъдват ли се думите на Хората от голямата лодка?
— Не мога да ви предложа никакви думи, свързани с вашата вяра — отвърна Вейлин. — А всеки, който поведе други на война с обещание за сигурна победа, е или глупак, или лъжец. Аз ви предлагам шанс да сразите врага си и да му попречите да идва отново. Нищо повече.
Когато Асторек свърши с превода, старецът заговори пак, като пристъпи по-наблизо, за да се взре нагоре към Вейлин. Върху древното му лице се сменяха объркване и почуда.