Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Моите извинения, ако съм ви изложила на опасност, братко — отвърна Лирна; разбираше, че всякакви настоявания за спазване на приличието към този човек ще отидат нахалост. — Но в сегашното ни положение се налага всички да поемаме рискове. — После кимна към трупа. — Тя ли е била?
Братът сведе очи към мъртвата жена с видима неохота и отстъпи полека от нея, сякаш се опасяваше, че може изведнъж да оживее.
— С нея е имало войници. Наричали са я „императрице“. Притежавала е могъща дарба, усещам я как избликва от нея наведнъж, за да подчини вятъра на волята ѝ.
— Значи е мъртва — каза граф Марвен. — Дала е живота си, за да унищожи нас. Сега врагът е останал без водач.
Брат Луцин дари Военачалника с изпепеляващ поглед.
— Това е било само черупка, избрана заради дарбата ѝ. Можете да се обзаложите, че вече се е събудила в друга.
— Защо е избила робите? — попита Марвен.
— Свидетели — отвърна Лирна, като се вгледа отново в лицето на мъртвата жена. „Къде те е намерила? Дали някога изобщо си имала собствено име?“ — Малцина воларианци ще знаят истинската природа на новата си императрица. Наредете да отнесат телата на кладите, съмнявам се, че има още какво да ни кажат.
— Преструвките няма да ни отведат доникъде — каза тя на оцелелите капитани от армията и флотата си. Бяха се събрали на височината над брега, на който войниците продължаваха да се трудят, а пясъкът беше осеян с пламтящи клади за мъртвите.
— Понесохме тежък удар. Лейди Рева липсва и най-вероятно е мъртва, както и флотски лорд Елл-Нестра. Загубихме цяла една пета от армията заради погрешната ми преценка. Ето защо съм длъжна да попитам дали сред присъстващите има някой, който не желае да следва повече заповедите ми.
Огледа лицата им и откри, че повечето са явно слисани от въпроса. Мелденейците я гледаха със същата увереност, която личеше в поведението им след Зъбите, където мнозина бяха повярвали, че боговете им са я дарили с някакво вдъхновение свише. Вместо да подкопаят вярата им, събитията от предната вечер сякаш я бяха бетонирали: кой освен боговете би могъл да изтръгне победа от такова сигурно поражение?
Васален лорд Арендил и барон Бандерс също не показваха никакъв признак на недоверие, както и Мъдрост, която беше дошла да говори от името на малкия контингент еорили и сеорди. Явно безпокойство се виждаше единствено върху лицата на лорд-маршал Норта, за когото обаче това бе нещо типично, и лорд Антеш, който явно още бе в плен на скръбта си. Но също като другите, той запази мълчание.
— Много добре — каза тя и кимна на граф Марвен. — Военачалнико, нашата тактическа позиция, ако обичате.
— Подсигурили сме периметър, който се простира на една миля навътре в сушата, ваше величество. Брат Солис прати хора да разузнаят по-нататък и засега нямаме информация за значителни вражески сили наблизо, макар че срещнахме няколко кавалерийски патрула. Ще се сдобием с по-ясна картина, когато свалят на брега останалите коне.
— Каквито са останали — вмъкна барон Бандерс. — Една трета от конете се поболяха и умряха на корабите. Морският живот не им се отразява добре.
— Този район е богат на обработваеми земи — каза Лирна. — Без съмнение скоро ще им намерим замяна. Дотогава се опасявам, че всеки рицар, останал без кон, ще трябва да се бие пеш, милорд.
— Това ще им даде още един повод за недоволство — промърмори Бандерс достатъчно тихо, за да може Лирна да го пренебрегне.
— Воларианската флота? — попита тя корабен лорд Елл-Нурин.
— Все още няма и следа от тях, ваше величество. Но ме съмнява да са се отдалечили много. Вероятно си лижат раните и чакат подкрепления.
— Тогава няма да им позволим този лукс. Назначавам ви за флотски лорд Елл-Нурин. Товарните кораби да отплават обратно за Кралството с цялата възможна бързина, за да съберат провизии и подкрепления. Вие ще вземете всеки боен кораб на наше разположение и ще тормозите врага, без да му давате и миг покой.
— Слушам, ваше величество. Ще ни е от помощ, ако лейди Алорнис дойде с нас. Нужно ни е още гориво за нейните машини, а моите хора не могат да нацелят правилно сместа.
— Лейди изобретателката е неразположена. Постарайте се с всички сили. — Тя млъкна и срещна погледа на всеки присъстващ, за да се увери, че няма несигурност в очите им. — Армията трябва да е изцяло събрана до утре. Когато това стане, тръгваме към Волар. Без съмнение тяхната императрица ще се наслаждава на въображаемата си победа. Смятам да я отърва от тази заблуда в най-скоро време.
— Рева е мъртва, нали?
Алорнис не искаше да срещне очите ѝ, седеше апатично на койката в палатката на брат Келан. Дори стоновете и редките викове на ранените да я смущаваха, не ѝ личеше: лицето ѝ бе също така невъзмутимо като по време на битката.