Върховният повелител

Спуснаха се в мрачен тунел. До стълбата стоеше мъж с широко лице, който държеше фенер в ръката си и бе оставил друг на земята до краката си. Крадецът го взе и тръгна по издатината, която минаваше покрай едната стена на тунела. По пътя си подминаха няколко пазачи на капаци, водещи към повърхността.

В един момент Фарин й каза, че току-що са преминали под Външната стена. Когато излязоха от канала, тя се озова в познатата част от копторите. Фарин бързо я накара да се промуши през една решетка в стената, водеща към Пътя на крадците.

Момчето, което чакаше вътре, ги информира, че самотният ичани и робите се намират само на няколко улици оттам.

— Тръгнали са към главния път – каза момчето.

— Кажи на всички да се приготвят, после докладвай.

Момчето кимна и бързо се отдалечи.

След кратък преход се изкачиха в една къща и бързо изтичаха по дървената стълба към втория етаж. Фарин я отведе до прозореца. Сония погледна навън и видя, че робите на сачаканците стоят на улицата отдолу. Магьосникът-ичани гледаше към двамата, които излязоха от близката пекарна, носейки няколко подноса с кифлички.

Част от лимекоподобните животни се джафкаха за трупа на един рибер. Каруците не се виждаха никъде.

В стаята влезе момчето от Пътя. Очите му блестяха от въодушевление.

— Всичко е готово – обяви той.

Сония погледна въпросително към Фарин.

— За какво?

— Подготвили сме няколко капана за сачаканците – обясни Фари. – Идеята беше на Сери.

Тя се усмихна.

— Естествено. Какъв е планът?

Фарини се приближи до страничния прозорец. От него се виждаше малък вътрешен двор, през който се стигаше до тясна уличка. Двама едри мъже притискаха към стената дълъг метален кол със заострен връх.

Те погледнаха нетърпеливо към прозореца. Фарин им даде знак да изчакат.

— От другата страна на уличката има още двама – каза й той.

— Във всяка стена има по една дупка, запълнена с фалшив хоросан. Единият от фалшивите ни магьосници ще примами сачаканеца в уличката. Когато той стигне до точното място, мъжете ще го прободат с коловете.

Сония го погледна невярващо.

— Това ли ви е планът? Никога няма да проработи. Щитът на магьосника-ичани ще го предпази.

— Може пък да го домързи и да реши, че стените са достатъчна защита.

— Може би – каза тя, – но шансът за това е почти никакъв. Поемате ужасен риск.

— Смяташ ли, че помощниците ни не са наясно с това? – попита тихо Фарин. – Те знаят, че има голяма вероятност да не се получи. Просто също като теб са твърдо решени да се борят срещу сачаканците.

Тя въздъхна. Естествено, че обитателите ще пожелаят да се бият, дори ако това означаваше да поемат огромни рискове.

— Добре, ако не се получи, аз ще бъда тук, за да...

— Късно е – каза помощникът на Фарин. – Погледни.

Сония се приближи до прозореца, който гледаше към улицата и видя, че сачаканецът и робите му приближават. Група младежи изскочиха пред тях от другата страна на улицата и започнаха да ги замерят с камъни. Когато магьосникът-ичани тръгна към тях, Сония чу приглушен вик и видя как от някакъв проход в стената излиза мъж, облечен с мантия. Той затича към магьосника-ичани, но се спря на входа към уличката. Когато сачаканецът видя мъжа с мантията, се усмихна.