Червени морета под червени небета

Тя завъртя Нера, преряза връвта, с която бяха вързани ръцете му, и го бутна ухилено към Локи.

— Върни го на хората му, Равел, а после любезно освободи тайника от бремето му.

— Ваша воля, капитане.

След това те затършуваха из „Земеродно рибарче“ по-нетърпеливо и от младоженците, хвърлящи пластове официални дрехи в първия си миг на уединение. Локи усети как умората му се изпарява, щом потъна в тази по същество грамадна кражба, кражба на повече материални предмети от всичко откраднато досега в живота му. Орхидеите си го прехвърляха и му възлагаха задача след задача, и се смееха и духовито се правеха на палячовци, но независимо от това работеха бързо и точно.

Първо обраха всичко, което можете да се носи и беше сравнително ценно — бутилки вино, официалния гардероб на мастер Нера, торби кафе и чай от трюма и няколко арбалета от малката корабна оръжейна. Самата Дракаша оцени колекцията от навигационни инструменти и пясъчни часовници, като остави на Нера само най-необходимото, колкото да докара кораба невредим до някое пристанище.

След това Утгар и боцманът опоскаха флейта от носа до кърмата, като използваха оцелелите от помиярската вахта като мулета, за да мъкнат товар и оборудване за мореплаване — алхимичен тебешир, добър плат за платна, дърводелски инструменти, бъчви катран и намотка след намотка нови въжета.

— Брей, това си го бива — рече Утгар, щом натовари Локи с около двайсет и пет кила въже и кутия метални пили. — В Порт Продигал това струва майка си и баща си. Винаги е най-добре да го вземеш с корабно намаление, както му викаме ние.

Последен поред, но не и по значение беше товарът на „Земеродно рибарче“. Отвориха всички решетки на люковете на главната палуба и между двата кораба бе опъната почти, непонятна мрежа от въжета и макари. Чак до обед прехвърляха сандъци, бурета и вързопи от промазано платно на „Отровната орхидея“. Всичко, което Нера бе обещал, го имаше, че и повече — терпентин, промаслено вещерско дърво, коприна, подплатени с овча кожа сандъци с изискано жълто вино и буре връз буре подправки. Мирис на карамфил, индийско орехче и джинджифил изпълваше въздух и след час-два работа на подемниците Локи беше целият покрит с кафява слуз — пот, смесена с канела на прах.

В петия час на следобеда Дракаша прекрати принудителното преливане на богатство. „Отровната орхидея“ продължи по пътя си по блестящите води, а олекналият флейт отплава свободен и изпразнен като хитиновата обвивка на насекомо, която се готви да падне от челюстите на паяк. Екипажът на Дракаша, разбира се, не беше го опоскал до шушка. Бяха оставили на Рибарчетата бурета с вода, осолено месо, евтина бира и дажбите от розовата пикня, която имаха за вино. Дори им оставиха няколко сандъци и пакети ценности, прибрани твърде дълбоко или неудобно за вкуса на Дракаша — но въпреки това плячката беше идеална. Всеки сухоземен търговец би бил твърде доволен да разтоварят толкова бързо кораба му на пристана.