Червени морета под червени небета

— Нямам възражения, капитане, просто… не е толкова отявлено копелдашки, колкото очаквах.

— Нали не смяташ, че уважаваме предалите се, защото сме добрички, а, Равел? — ухили се Дракаша. — Нямам много време за обясняване, но ето как стоят нещата. Ако не бяха тия проклети Избавители, тези хорица… — тя махна към ранените Рибарчета, които чакаха Треган да се погрижи за тях — … щяха да се отърват без драскотина. Четири от пет завзети от нас кораба, бих казала, щом не могат да спуснат мрежи бръсначи и подготвят лъкове за стрелба, отървават кожите. Те знаят, че като приключим, ще ги оставим да се измъкнат и да си живеят живота. А пък простите моряци не притежават и сентира от товара, така че защо да гълтат ножове или стрели от арбалети за него?

— Това май звучи разумно.

— За повечето хора от нас. Погледни тая касапница. Избавители за охрана? Ако тия откачалки не си предлагаха услугите безплатно, този кораб нямаше да има истинска охрана. Гарантирам ти. Собствениците не виждат в нея никакъв смисъл. За дългите плавания, по четири-пет месеца от Далечния изток обратно към Тал Верар с подправки, редки метали, дървесина — всеки собственик може да загуби два кораба от три, а този, който пристигне, ще изплати другите два. И ще остане и печалба. А ако корабът им се върне дори без товар, още по-добре. Затова не потапяме и не горим като луди. Щом показваме въздържаност и не припарваме много наблизо до цивилизацията, хората, които стискат кесията, ни смятат за естествен риск, като времето.

— Ами с… откъсването и изпиването на нектара откъде се започва?

— Най-ценното подръка е корабната каса — отвърна Дракаша. — Капитанът я държи за разходи. Подкупи и така нататък. Намирането й винаги е страшна досада. Някои я изхвърлят през борда, други я крият някъде на усойно и малко вероятно място. Сигурно ще се наложи да понашляпаме този Нера няколко часа, преди да изплюе истината.

— Проклятие! — Зад тях Треган отпусна пациента на палубата и забърса окървавените си ръце в брича си. — Този не успях да го оправя, капитане. През раната виждам чак белите му дробове.

— Със сигурност ли е мъртъв? — попита Локи.

— О, небеса, отде да знам. Аз съм само шибаният лекар. Но чух веднъж в една кръчма, че е прието да си мъртъв, когато слънчевите лъчи огряват белия ти дроб — отвърна Треган.

— Ами… да. И аз съм го чувал. Вижте, някой друг ще умре ли, ако незабавно не му окажете помощ?

— Надали.

— Капитан Дракаша, мастер Нера е мека душица — рече Локи. — Мога ли да си позволя волността да ви предложа един план?

Малко по-късно Локи се върна в средата на палубата, повел за лакътя Анторо Нера. Ръцете на мъжа бяха вързани зад гърба. Локи го бутна силно към Замира, която стоеше там с извадена сабя. Зад нея Треган трескаво обработваше трупа на току-що починалия моряк. Бяха свалили от него разрязаната, окървавена туника и нахлузили чиста върху гърдите на трупа. Само едно малко червено петънце бележеше смъртоносната рана и изглеждаше сякаш спасяването на неподвижното тяло все още е във властта на Треган.