Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Приятелите му легнаха върху каменния под и всички наоколо последваха примера им.
Роуан се гмурна в силата си. Гмурна се с цялата си мощ и изтръгна последните остатъци от магията си.
Елида и Лоркан още бяха твърде далеч от портите. Хиляди войници бяха твърде далеч, когато вълната се изви над тях.
Елин отвори ръка към нея.
И от дланта ѝ изригна пламък.
Кобалтовосин пламък. Бушуващата душа на огъня.
Приливна вълна от кобалтовосин пламък.
Извиси се дори над водната стена, лумна нашироко.
Водата се блъсна в нея. И там, където стаяваната хиляда години свирепост срещна онази, събирана три месеца, светът избухна.
Нажежена пара, способна да стопи плътта до кост, изригна към полето.
С неукротим рев Роуан запрати остатъка от магията си към унищожителната пара под формата на вятър, който я отнесе към езерото и планината.
Но водата не спираше с настъплението си, преваляше стената от пламъци, която не поддаваше дори със сантиметър.
Силата за фаталния удар на Майев. Вложена тук, за избавлението на армията, която можеше да спаси Терасен. За пощада на безчетните животи по равнината.
Роуан стисна зъби, задъхан под напора на чезнещата си магия. Съвсем скоро щеше да прегори, да изцеди енергията му до смърт.
Гибелната вълна се блъскаше и блъскаше в огнената стена.
Той не видя дали Елида и Лоркан са съумели да влязат в крепостта. Дали другите войници и ездачи на полето са се приковали на място, вцепенени от зрелището.
Принцеса Хасар се изправи до него и заяви:
- Тази сила не е дар.
- Кажи го на войниците си - изръмжа ѝ Фенрис, надигайки се от пода.
- Не ме разбра правилно - озъби му се Хасар.
По лицето ѝ наистина се четеше неподправено страхопочитание.
Роуан се облегна на парапета, запъхтян от напъна да удържи смъртоносната пара надалеч от армията. Да я охлади и разсее.
Здрави ръце се пъхнаха под мишниците му и Фенрис и Гавриел го подпряха между телата си.
Мина една минута. Сетне и втора.
Вълната започна да се снижава. А огънят не преставаше да гори.
Главата на Роуан пулсираше, устата му пресъхваше.
Времето започваше да му се изплъзва. Усещаше металически вкус върху езика си.
Вълната спадаше все повече и повече, бушуващите ѝ води стихваха.
Грохотът се превръщаше в плисък, бързеите - във въртопи.
Накрая и огнената стена започна да спада. Следваше водата надолу, надолу, надолу. Оставяше я да се просмуче в земните пукнатини.
Коленете на Роуан се подкосиха, но той удържа магията, докато парата не се поразсея. Докато и тя не се укроти.
Накрая ѝ позволи да плъзне по равнината, да обгърне света в стелеща се мъгла. Забулвайки кралицата в средата.
Спусна се тишина. Абсолютна тишина.
Пламъците замъждукаха сред мъглата, синьото започна да се прелива в златисто и червено. Смътно, пулсиращо сияние.
Роуан изплю кръв върху каменната стена пред себе си. Дъхът режеше гърлото му като парчета стъкло.
Меките пламъци гаснеха, обвити в пара. Накрая сред мъглявото поле остана само тъничка огнена колона.
Не огнена колона.
Това беше Елин.
Нажежена до бяло. Сякаш се бе отдала на пламъците дотолкова, че тя самата се беше превърнала в огън.
Носителката на огъня, прошепна някой надолу по парапета.
Парата се усукваше около нея, преобразявайки я в идол от светлина.
Мълчанието се изпълни с благоговение.
От север се спусна нежен ветрец. Булото на мъглата се отдръпна и Елин изплува сред полето.
Цялата сияеше. Сияеше в златисто, а косите ѝ се развяваха от призрачен полъх.
- Наследницата на Мала - пророни Ирен.
Елида и Лоркан бяха спрели насред равнината.
Вятърът разсейваше постепенно мъглата, разкривайки света отвъд Елин.
Там, където се бе възвисявала гигантската смъртоносна вълна, откъдето ги бе връхлитала гибелта, сега нямаше нищо.
***
Три месеца бе припявала на мрака и огъня, а те ѝ бяха припявали в отговор.
Три месеца бе дълбала толкова навътре в магията си, че всеки път достигаше неподозирани дълбини. Докато Майев и Каирн се трудеха над нея, тя дълбаеше. Но никога не им позволяваше да разберат какво извлича от недрата си, какво трупа ден след ден, след ден.
Сила за фаталния удар. Удар, с който щеше да заличи злата кралица от лицето на земята.
Спотайваше тази сила в себе си дори след като се освободи от железните окови. През изминалите седмици неуморно се бореше да я задържи. В някои от дните ѝ бе по-лесно да не проговаря. В други успяваше да я загърби единствено с помощта на някогашната си нахаканост.
Но като зърна унищожителната вълна, Елида и Лоркан, избрали да умрат заедно, армията, способна да избави Терасен, разбра какво трябва да направи. Почувства огъня, дремещ под града, и се досети, че съдбата ненапразно ги водеше тук.