Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Усмихнах се.
- Вие сте всичко друго, само не и гъска, Дениз.
- Маркъс, какво се случи миналата седмица? Какво открихте?
*
5 дни по-рано
На 31 октомври професор Гидиън Алканор, един от големите специалисти по педопсихиатрия на Източния бряг, когото Гахалоуд добре познаваше, потвърди това, което вече беше очевидно: Нола е страдала от сериозни психически смущения.
На другия ден след връщането ни от Джаксън с Гахалоуд отидохме с кола до Бостън, където Алканор ни прие в кабинета си в детската болница. Въз основа на предварително съобщените му данни той можа да постави диагнозата детска психоза.
- Какво значи това? - нетърпеливо попита Гахалоуд.
Алканор свали очилата си и бавно почисти стъклата им, сякаш за да размисли какво да ни каже. Накрая се обърна към мен.
- Това значи, че според мен вие имате право, господин Голдман. Прочетох книгата ви преди няколко седмици. В светлината на описаното от вас и на съобщеното ми от Пери, бих казал, че Нола понякога е губила връзка с действителността. Вероятно в такъв кризисен момент е подпалила стаята на майка си. През нощта на 30 август шейсет и девета година Нола е имала нереален поглед върху реалността. В този момент тя е искала да убие майка си, но за нея да убие не е означавало нищо. Извършила е нещо, чието значение не е осъзнавала. Към този първи травматичен епизод се е прибавил след това екзорсизмът, споменът за който спокойно може да е отключвал раздвоението на личността, когато Нола се е превръщала в убитата от самата нея майка. И точно тогава всичко се е усложнявало - когато Нола е изгубвала връзка с действителността, споменът за майката и за собственото й деяние е започвал да я обсебва.
Загледах го с изумление.
- Значи, искате да кажете, че...
Алканор кимна, преди да съм завършил изречението, и каза:
- Нола сама си е нанасяла удари в моментите на декомпенсация.
- Но кое е предизвиквало кризите? - попита Гахалоуд.
- Вероятно силни емоционални състояния: стрес, голяма тъга. Това, което описвате в книгата си, господин Голдман - срещата с Хари Куебърт, в когото се влюбва лудо, после моментът, в който той я отхвърля и така я подтиква да направи опит за самоубийство. Схемата е, бих казал, почти „класическа“. Когато емоциите се натрупат, тя декомпенсира. А когато декомпенсира, вижда майка си, която идва да я накаже за това, което е извършила.
През всичките онези години Нола и майка й са били един човек. Трябваше ни потвърждението на пастор Келерган и в събота, на 1 ноември 2008-а, отидохме с Гахалоуд и Травис Дон на Теръс Авеню 245. На Травис разказахме какво сме научили в Алабама и Гахалоуд го покани да дойде с нас с надеждата, че ще подейства успокоително на Дейвид Келерган.
Когато ни видя пред вратата си, той веднага заяви:
- Нямам какво да ви кажа. Нито на вас, нито на когото и да било.
- Аз имам нещо да ви кажа - спокойно обясни Гахалоуд. - Знам какво е станало в Алабама през август шейсет и девета година. Знам за пожара, знам всичко.
- Нищо не знаете.
- По-добре ги изслушай - обади се Травис. - Пусни ни да влезем, Дейвид. Вътре ще е по-удобно да говорим.
Накрая Дейвид Келерган отстъпи. Пусна ни вътре и ни заведе в кухнята. Наля си чаша кафе, на нас не предложи, и седна до масата.
Гахалоуд и Травис се настаниха срещу него, аз застанах прав малко встрани.
- Е, какво? - попита Келерган.
- Бях в Джаксън - отвърна Гахалоуд. - Говорих с пастор Джереми Луис. Знам какво е направила Нола.
- Замълчете!
- Страдала е от детска психоза. Получавала е шизофренични кризи. На трийсети август шейсет и девета година е подпалила стаята на майка си.
- Не! - изкрещя Дейвид Келерган. - Лъжете!
- Онази вечер сте заварили Нола да пее под навеса. Разбрали сте какво се е случило. И сте позволили да я подложат на екзорсизъм. Като сте мислили, че е за нейно добро. Било е обаче истинска катастрофа. Тя е започнала да страда от раздвоение на личността, като по време на кризите се е опитвала да се самонакаже. Тогава сте избягали далече от Алабама, прекосили сте страната с надеждата да оставите призраците зад себе си, но призракът на жена ви ви е преследвал, защото е продължавал да съществуващ главата на Нола.
По бузата му се стече сълза.
- Понякога тя получаваше кризи - задави се той. - Нищо не можех да направя. Биеше се сама. Беше едновременно дъщерята и майката. Нанасяше си удари, после сама се молеше да спре.
- А вие пускахте музика и се затваряхте в гаража, защото гледката е била непоносима.
- Да! Да! Непоносима! Но не знаех какво да сторя. Дъщеря ми, скъпата ми дъщеря, беше толкова болна.
Той зарида. Травис го гледаше, ужасен от това, на което ставаше свидетел.